— Аз съм ваш приятел, принцесо. Името ми е Фалстаф. Възхищавам ви се повече от всяка друга жена на този свят.
Говореше толкова благо и почтително, че накрая тя прие виното и го изпи на един дъх. Погледът му се спря възхитен на женствените й форми, който се открояваха ясно изпод тънката, прозрачна материя на роклята.
— Ще се оженя за вас — рече той внезапно.
— Сър, аз никога няма да се омъжа за вас!
— Моля ви, милейди! Та аз съвсем не искам да ви причиня болка.
— Ако наистина ме обичате толкова много, пуснете ме да си вървя — прошепна тя.
— Не мога.
— И защо не можете?
— Защото Уилям собственоръчно ще набие на кол този, който ви пусне — отвърна той с тъжен, безпомощен поглед. — Има и още нещо… навсякъде странстват жестоки наемници и може да станете жертва на тяхната похот.
— Не и ако стигна навреме при сънародниците си.
Фалстаф приседна до нея и я погали по страната.
— Обикнете ме, принцесо, и ще ви защищавам докато съм жив.
Лицето му се приближи към нейното, за да я целуне, ръката му несръчно се протегна към гърдите й. Тя скочи ужасена от мястото си, но той се оказа учудващо пъргав за гигантския си ръст и я притисна в тънката стена на палатката.
— Не ме докосвайте — извика тя. — Моля ви.
Ръката й стисна дръжката на ножа.
— Трябва — изпъшка той и пристъпи към нея.
Не искаше да го убива. Колкото и да мразеше норманите, не беше в нейната природа да убива, когото и да било.
— Моля ви, принцесо, не се съпротивлявайте — помоли я той и протегна ръка.
Тя извади бързо ножа от гънките на мантията и го удари светкавично. Очите на Фалстаф се разшириха, той се хвана с две ръце за корема и изрева от болка.
В палатката нахлуха стражите и се вторачиха слисани в гърчещия се на земята колос.
— Отивам да доведа графа — извика един от тях и изтича от палатката.
Фалън се притисна с гръб към чергилото, неспособна да мръдне от мястото си.
След няколко минути в палатката влетя Аларик. Вече не носеше доспехи, но мечът му висеше на пояса. Отправи й къс поглед, изпълнен с омраза и коленичи до приятеля си. Повдигна ризата му и веднага откри под лявото ребро раната, от която струеше кръв.
Чу го как извика поста и се разпореди да изнесат стенещия Фалстаф и да издирят най-добрите лекари на дука. Забеляза присъствието й, едва когато останаха сами в палатката. В очите му пламтеше ненавист и той едва се сдържаше да не я удуши със собствените си ръце.
— Вие сте убийца! — изрева той в лицето й.
— Не съм искала да го убивам. Той сам си е виновен. Аз просто се защищавах.
— Та той ви се възхищаваше, боготвореше ви, обичаше ви.
— Трябваше да стои по-далеч от мен.
— И защо, моля? Та вие сте негова собственост!
Как се е осмелил да я подарява! Само допреди няколко часа всички посрещаха дъщерята на Харалд с безгранична почит и нито един мъж не се одързостяваше дори да я докосне. А сега? Превърнаха я в някакъв предмет, който можеш да подаряваш ей така!
Фалън вирна брадичка. Да имаше как, би го убила на място.
— Аз съм кралска дъщеря, английска принцеса и следователно не мога да бъда ничия собственост!
Той пристъпи заплашително към нея.
— Вие сте моя собственост. А със собствеността си мога да правя каквото си поискам. Защо тогава да не ви подаря на Фалстаф, който буквално се топи от любов по вас?
— Вие нямате право нито да ме задържате, нито да ме подарявате. Защото, както ви казах, не съм собственост на никого. А още по-малко пък на норманин, и то незаконороден.
Фалън почувства, че силите й я напускат. Зад нея бе най-страшният ден в живота й. Бе крайно изтощена и тъгуваше безмерно по баща си. Понечи да се разплаче, но се овладя навреме — не биваше да проявява слабост пред този мъж. Беше се заклела никога да не свежда глава пред норманин. Но в този миг й се прииска да падне на колене и той да я утеши, че случилото се през деня е било само кошмарен сън и нищо повече. Преодоля замайването и внезапно осъзна, че все още държи окървавения нож. Ръката й се стрелна от само себе си във въздуха и…
Аларик реагира инстинктивно, като животно. Пресрещна ръката й, удари я и оръжието издрънча на земята. Пръстите му сграбчиха косите й и с ругатни я запокити на леглото, тъй грижливо подредено от Фалстаф. Тя се опита да се съпротивява и ноктите й раздраха кожата му. Но той беше по-силният. Хвърли се върху нея и тялото му я покри.
— Молете се за живота си, Фалън. Това е последната ви възможност.
Нима този празноглавец си въобразяваше, че една кралска дъщеря ще моли за живота си? Изплю се отвратена в лицето му.