Той само се ухили и разкъса тънката рокля. Гледаше го ужасена как разкопчава колана и сваля туниката си. В очите му съзря огромна, нажежена омраза. Той разтвори брутално коленете й и тялото му тежко се стовари между нейните бедра.
— Е, Фалън? Променихте ли решението си? Сега ще помолите ли за пощада?
— Не… дори това да ми струва живота!
Усещаше плътта му с всички фибри на тялото си. Мускулестите му ръце, бедрата му, притиснати в нейните. В очите му пламтеше необуздана страст и тя се опита да го изблъска. Заизвива се с всички сили, за да се отскубне от това интимно докосване на телата, чиито последствия тя нито желаеше, нито познаваше. Внезапно почувства, че сърцето й ускорява ритъма си и плътта й се възбужда.
— Не, Аларик, моля те… недей… — прошепна тя безпомощно.
Лицето му сякаш застина и той се откъсна от нея. Тя остана да лежи неподвижно, а погледът й застина в чергилото над нея. Защо я е подарил на Фалстаф? Какво ли е целял?
— Как можахте да ме подарите на друг човек? — изтръгна се от устата й.
Той само я изгледа мълчаливо. В сивите му очи не бе изписано никакво чувство. Не бе сигурна дали изобщо е разбрал въпроса й. Продължаваше да лежи неподвижна, разчитайки, че той ще я забрави под себе си. Отчаяно се опита да си припомни, че мъжът, легнал между бедрата й е приятелят на нейния баща, цел на провокациите й в детството и неин спасител. Разрида се безгласно.
Ненадейно той се изправи и тя посегна към завивката, за да прикрие голотата си. Започна да следи уплашено всяко негово движение. Той се наведе и вдигна ножа, с който бе опитала да убие двама мъже. По устните му пропълзя противна усмивка.
— Вие си мислите, че сте в правото си да убиете клетия Фалстаф, само защото, видите ли, се е одързостил да докосне вас, принцесата на Англия. А сега ме изслушайте внимателно. От днес нататък може във всеки един момент да се превърнете в наложница на едно норманско копеле. Защото сте моя собственост и ще правите каквото аз поискам. И още нещо — забравете начаса фините обноски и надменното си държане. Защото Харалд Годуин е мъртъв, а ние, норманите, сме бъдещите владетели на Англия.
В очите й избликнаха сълзи на безпомощна ярост. Той предусети, че се готви да го удари, защото хвана ръката й още във въздуха.
— Фалън — започна той меко и седна до нея. — Съжалявам искрено за смъртта на баща ви. Познавах го добре, беше смел мъж.
Взе я в прегръдките си и я залюля като дете. Продължи да й говори успокоително, а гласът му бе благ и изпълнен със съчувствие. Наведе се над нея и избърса сълзите в очите й. После я целуна по челото, погали косите й, нашепвайки утешителни слова. Устните му докоснаха нейните клепки, а след това и устните й. Целувката му бе топла и нежна, целувка на приятел. Усещаше в душата си, че този мъж искрено скърби за Харалд, краля на саксите и общата скръб ги свързва дълбоко. Тя, която в никакъв случай не би преклонила глава пред насилието, усети как сърцето й се разтапя от копнеж по утеха и любов. Ръцете й сякаш от само себе си обвиха неговия врат и игриво се плъзнаха по черната му коса. Почувства топлота и закрила в обятията му и притвори очи, пленничка на нежните му милувки.
Ръката му се плъзна по разголената й гръд и когато запретна тънката рокля над бедрата й и легна между широко разтворените й колене, тя забрави целия ужас, забрави дори себе си. Сладостна вълна заля плътта й както морските вълни брега. Животворни сокове пронизаха тялото й и я обзе необуздано желание. Почувства как всичко в нея зейва, пламти и отеква в утробата й като древен зов. Завърна се в действителността в мига, в който копието на война проникна дълбоко, дълбоко в нея. Усети остро пробождане и през ума й мина, че я е превърнал в норманска курва. Изпищя силно и понечи да се отскубне. Но напразно. Той вече облада плътта й.
— Аларик! Боли!
— Не се бой… ще мине веднага — прошепна той.
Неговият език се заби в устата й, а копието му — в нейния скут. Вече нямаше връщане назад. Двамата се сляха в неделимо цяло — тя стана част от него, той се превърна в част от нея. Движенията на телата им последваха ритъма на страстта. Почувства как я облива неизказана наслада, изохка и се вкопчи в него. Долови пъшкането му, веднага след това той изстена продължително и дрезгаво и падна тежко върху й. Семето се изля в утробата й и всичко в нея потрепери. Окъпан в пот той остана да лежи мълчаливо върху тялото й.
— И двамата знаехме, че това ще се случи някой ден, нали, Фалън? — попита я той с нагла усмивка, когато погледите им се срещнаха.
Думите му я шибнаха като камшик. До съзнанието й бавно достигна прозрението, че се погаврил с нея като с най-долна пачавра. И най-лошото от всичко бе, че изпита с него безкрайна наслада. Как се осмеляваше този мъж да я унижава по този начин? Сълзи на ярост бликнаха в очите й и без до мисли тя заби нокти в лицето му.