— Сваляйте роклята — заповяда той строго.
— Не! — изкрещя тя в ответ. — Аларик…
Той обаче раздра безмилостно роклята и запокити парчетата плат в огъня. Тя падна на колене, опитвайки се отчаяно да прикрие голотата си с ръце.
— Съжалявам, принцесо, но не ще допусна да бягате.
Почти нежно той я изправи за една от черните й къдрици.
— Така, а сега марш в леглото! Към стената.
— Не — изхълца тя, а очите й се вторачиха умолително в него.
Той се усмихна, вдигна я високо и я търкулна в леглото. Извади от някаква ракла мек, извезан колан и след кратка схватка завърза здраво ръцете й.
Видът й бе тъй пленителен, че просто не можеше да отлепи погледа си от нея. Дългата черна коса се разстилаше по раменете й, а на нейното нежно, крехко лице искряха очи с цвят на северни морета. Гърдите, бели като лилиев цвят, привличаха гладния като зрели плодове, женствените, заоблени бедра подчертаваха тънкия кръст, а между безкрайно дългите, красиви крака тъмнееше триъгълник от коприна, зад който се криеше входът към рая. Бе уморен наистина, но почувства как в хълбоците му запламтява огън и се запита дали някога ще престане да я желае.
Привърза ръцете й за една от подпорите на леглото, а пръстите му сякаш случайно се плъзнаха по зърната на гърдите й, които се изправиха нагоре като пъпки на роза.
— Мръсно, проклето копеле — просъска тя злобно.
— Да, скъпа моя, завързах ви, за да ви поизтезавам, да си поиграя с вас. Защото, както знаете, аз съм един жесток норманин. Само днес, да знаете, колко саксонски девици съм озлочестил! Просто не мога да стоя на краката си от умора. Слабичък съм да се боря с вас, та затова реших да ви завържа.
Премести се до нея и ръката му премина бързо по корема й.
— Болка ли ви причинявам, принцесо? Треперите като заек.
— Мразя ви, затова треперя.
При тези думи Аларик се запита дали тя наистина е убедена, че е способен на жестокост.
— И не си мислете, че отново ще се подчиня на волята ви.
— Подценявате ме, Фалън — изсмя се той. — Знаете, че мога бързо да ви укротя. Само че, както казах, съм извънредно уморен и този път няма да ви изнасилвам. Спете спокойно, принцесо.
Обърна се с гръб към нея и се загледа в огъня. Заспа едва след като дишането й стана равномерно.
Присъни му се, че лежат двамата с Фалън в леглото — голи и завързани един за друг. До тях пък стои отец Дамиън, протегнал тържествено и двете си ръце към небето в благослов.
— Когато зеленото дърво се срасне в едно, страната ще е изцелена — мълвеше свещеникът. — Тази страна ще победи и един ден отново ще стане Англия, защото плодът ще е английски.
Аларик се събуди и се изправи изплашен в леглото. Огънят бе изгаснал, а до него Фалън спеше дълбоко. Ядосан, той покри прелъстителното й тяло и се опита да заспи отново. Но не му се удаде, защото внезапно го осени прозрение.
Не, не само неговото желание бе единствената сила, която ги свързваше. Страстта бе взаимна и всеки опит да се разкъса тази връзка щеше да е безуспешен.
Шестнадесета глава
Събуди я чукане по вратата и тя установи с изненада, че мястото в леглото до нея е празно.
— Влез — извика тя и придърпа завивката до брадичката.
Едно около шестнадесетгодишно момче избута в стаята тежка ракла. Бе с късо подстригана коса и гладко избръснато по нормански образец. С лице, зачервено от напрежението, то се усмихна и приседна върху раклата.
— Добро утро, милейди. Как се чувствате днес?
Фалън я досмеша от безсмислието на този въпрос. Как може да се чувства човек, привързан цяла нощ към стойката на леглото!
Той се изправи и се поклони ниско.
— Ричард. Ричард от Елвалд. На служба при граф д’Анлу.
Фалън се загледа в него с любопитство. Как така едно саксонско момче е постъпило на служба при нормански благородник? И то охотно, както личи.
— Елвалд?
Сякаш си спомни нещо. Името на селото не й звучеше непознато.
— Ричард от Елвалд! — повтори тя. — И как се оправя селцето Елвалд в тези лоши времена?
— Ами, много добре — увери я Ричард.
— Ах, така ли? — попита тя учудено — иронично.
— Трябва да знаете, че живеем без страх. Защото никой неприятел няма да се осмели да нападне селото. Наш сюзерен е граф д’Анлу. Едуард Изповедникът му е подарил земята още преди години.
Фалън най-сетне си спомни защо името на селото й се стори толкова познато. Правилно, нали Аларик получи от Едуард земя в графството на баща й, тъй като му спаси живота по време на лов за диви свине. Това се бе случило отдавна и тя бе все още дете. Спомни си, че на същия този лов Едуард бил обещал трона на Уилям.