— Тъй като сме сънародници, графът реши да ви прислужвам аз.
— А той къде е тази сутрин?
— Мисля, че е при дука, милейди.
— Наистина ли мислиш така? Е, аз пък мисля, че точно в този момент той е потеглил да опустошава красивата ни страна.
— Не, не е така! Те чакат…
— Какво чакат?
— Ами, чакат предложения за капитулация. Уилям иска да види как ще реагират англичаните.
Този въпрос интересуваше живо и нея. Братята й нямаха официални титли или длъжности, но тя не се съмняваше, че ще се бият срещу нашественика. Едгар Ателинг беше в Англия. Също и Едуин и Моркър, които не взеха участие в битката при Хейстингс, тъй като не успяха да се придвижат достатъчно бързо на юг.
— Някой предал ли се е? — попита тя със затаен дъх.
Ричард поклати глава и тя се усмихна удовлетворена. Най-сетне една добра новина.
— В раклата са дрехите ви, милейди… майка ви ги изпрати вчера вечерта.
— Майка ми ли? — извика Фалън и се изправи развълнувана.
Едва когато Ричард поруменя засрамен и заби поглед в земята, тя осъзна, че е гола. Бързо притегли завивката върху гърдите си.
— Да — отвърна той и забута прилежно раклата към стената.
— Майка ми била ли е тук? Отговори ми! Къде е тя? Защо не е дошла при мен?
Ричард седна отново върху раклата и сведе глава.
— Майка ви бе тук, за да разпознае тялото на баща ви — отвърна той потиснат. — Дукът се разпореди да погребат крал Харалд с всички почести. А отец Дамиън…
Фалън се строполи върху възглавниците. През гъстата пелена от сълзи тя видя как Ричард падна на колене и я загледа скръбно със зелените си очи.
— Не бива да го казвате на никого, милейди, но…
— Какво не бива да казвам?
— Отец Дамиън е нещо повече от обикновен свещеник — известно е на всички, които го познават и…
— И?
— Разказват, че на погребението се е извила буря и норманите побягнали. В полунощ отец Дамиън се върнал на гроба. От нощното небе бавно се спуснал кораб с платна и отецът положил тялото вътре. Бил корабът на крал Артур и в него седели Алфред, Етелред и всички наши велики крале. Те приели при себе си душата на Харалд. Тялото му обаче се понесло към манастира в Уолтъм, където намерило сетния, си покой.
Фалън, разбира се, не повярва на този разказ, но пък на света ставаха толкова необикновени неща, че… Предсказанието на Едуард на смъртния одър, появата на кометата, разпятието в Уолтъм, което се раздвижи по време на молитвата им.
— Вярвайте ми, принцесо, станало е точно така, както ви казах. Това е чудо!
Фалън само се усмихна. Момчето бе искрено и добронамерено. Вероятно искаше да й каже скрито, че тленните останки на Харалд са пренесени тайно в манастира в Уолтъм. Изпълни я тиха радост, защото знаеше, че и Харалд би искал същото. Погали Ричард по косата и простичко му каза:
— Благодаря ти, Ричард.
— Тъй, а сега трябва да ви донеса вода и нещо за ядене — рече той и бързо се изправи. — Вино ли искате или предпочитате добър английски ейл?
— Почакай, Ричард! Къде е майка ми?
— Потегли обратно за Босъм — отвърна той колебливо. — Дукът заповяда да не я закачат.
— Защо не ни разрешиха да се видим? Обзалагам се, че Аларик е заповядал така.
— О, не, милейди! Уилям не искаше тя да идва тук.
Веднага след като момчето излезе от стаята, тя скочи от леглото, отиде до гигантската ракла и я отвори. Едит бе избрала гардероба й извънредно грижливо. Не бе забравила дори любимата й мантия, извезана със заешки кожи.
На вратата се почука отново, тя я отвори и пусна вътре Ричард, който носеше широк поднос. В предверието съзря двама тежко въоръжени стражи.
— Надявам се, че охраната ми няма да изисква от вас особени усилия — подхвърли тя заядливо, когато мъжете й се поклониха.
Ричард се усмихна.
— Милейди, вие вече доказахте, че и една цяла армия ще се затрудни, ако трябва да ви опази.
Той постави внимателно на раклата тежкия поднос с пресен хляб, сушена риба и няколко червени ябълки и я изгледа умолително.
— Моля ви, милейди… не се опитвайте да бягате!
— Какво искаш да ми кажеш с това предупреждение, Ричард?
— Ами, защото може да се отнесат много грубо с вас.
Да не би досега с нея да се отнасяха внимателно?
— Стражите пред вратата — продължи Ричард притеснено, — идват от земите на господаря. Разчу се бързо, че сте се справили с великана Фалстаф и те са предупредени да бъдат особено бдителни с вас, тъй като сте успели да победите дори войни от нашата армия. Опитате ли се да избягате, ще ви завържат на кол и господарят собственоръчно ще ви нашиба с камшик. Така поне каза той.