— Вие сте полудял! — прошепна Фалън.
Аларик въздъхна, отиде до врата и я разтвори широко.
— Ричард!
Момчето пристъпи бързо в стаята и се усмихна окуражително на Фалън. Но тя като че ли не забеляза жеста му.
— Ричард, донеси ми силно пиво и нещо за ядене!
Младият саксонец само кимна и изчезна.
Аларик седна пред камината и вдигна крака на едно столче.
— Изобщо не си и помисляйте — обади се той внезапно, когато очите на Фалън зашариха неспокойно по вратата.
Ричард се върна с препълнен поднос и го постави до прозореца.
— Да ви налея ли, милорд?
— Не, благодаря. Това ще стори Фалън.
— Ще има дълго да чакате — изсъска тя.
— Ричард, иди да потърсиш Роже. Той е долу в залата или навън при стражите. Кажи му, че съм променил мнението си. Най-добре още тази вечер да подпалим мелницата. Можеш да му кажеш още, че му подарявам най-малката дъщеря на Хамлин. Знам, че й е хвърлил око. Чакай, чакай… сега се сещам, че и Уорън е луд по нея. Е, в такъв случай кажи на Роже да си я поделят с Уорън. Обаче да не прекаляват много-много, понеже ми трябва за домакинската работа.
При тези думи Ричард се вцепени, а очите му се изцъклиха.
— Какво чакаш? Действай!
— Аз… да, милорд, както заповядате…
— Почакай! — извика Фалън с изкривено лице. — Вие сте чудовище! — изкрещя тя и закрачи вбесена към Аларик. — Искате да изгорите мелницата и да опозорите невинната девойка, само защото не ви поднасям проклетата бира, така ли?
Аларик я изгледа с подчертано равнодушие.
— Не е заради пивото, любов моя, а защото ми дойде до гуша от предизвикателствата ви. С вашето непокорство вие преляхте чашата на търпението ми. Ричард? Ти още ли си тук? Прави, каквото ти казвам! Хайде, бързо!
— Да, милорд.
— Стой! Почакай! — върна го отново Фалън. Тя взе чашата с бирата и я подаде на Аларик.
— На, ето!
— Не мисля, че това е обслужването, за което съм си мечтал.
Фалън тропна с крак и се обърна с гръб към него и сякаш започна да разговаря със самата себе си. После се обърна, наведе глава и прикляквайки му поднесе мълчаливо чашата.
— Благодаря ви, милейди. Това бе наистина всичко, които исках. А ти, Ричард, можеш да си вървиш.
Фалън задържа стойката на тялото си, дори и когато Ричард затвори вратата зад себе си. Аларик беше някаква загадка. Докато той отсъстваше, тя научи от стражите, че Ромни е сравнен със земята. Освен тази лоша вест обаче друго не узна. Нито нещо за английските войски, нито пък за братята й, за Едуин и Моркър, за Едгар Ателинг. Запита се също дали и Делън е още жив.
— Станете, Фалън — рече благо Аларик.
Тя вдигна глава и го погледна смаяна. Просто не бе в състояние да разбере как е възможно един тъй хубав и изискан рицар да е същевременно толкова жесток и студен.
Аларик стана, изправи я на крака и пъхна чашата в ръката й.
— Пийте!
Тя понечи да откаже, но бързо промени мнението си и безропотно изпи чашата. Благотворна топлина се разля из цялото й тяло.
— Така, а сега хапнете нещо.
— Не съм гладна.
Той обаче я бутна на един стол, взе резен печено месо и й го подаде. Тя не можа да устои на съблазнителната миризма, забрави ината си и най-накрая изяде няколко хапки.
Къде ли се намираха сега най-милите й люде… Делън, Галън, Елфин, Там? Къде ли бяха синовете и дъщерите на Гърт и Леофуайн? Пленници ли бяха като нея? Или бяха свободни и събираха войска за поход срещу Уилям?
С цялата си душа се надяваше, че Делън, момъкът с мека брада и дружелюбен поглед, е все още жив. Беше толкова смел и мил, макар и да му липсваше плам. Дали го обича все още? Искаше да бъде откровена спрямо самата себе си — не, не го обичаше.
Вглъбена в мислите си, тя не забеляза, че Аларик постави подноса пред вратата. Осъзна присъствието му, едва когато я погали леко по бузата. За неин ужас докосването му я възбуди и тя безмълвно се помоли да я остави на мира през нощта.
— Късно е, Фалън. Искам да си лягам.
По бузите й се появиха червени петна и тя поклати глава. Аларик отиде до леглото и започна най-спокойно да се съблича.
— Фалън!
— Не.
— Роклята ви е възхитителна. Би било жалко за нея. Съблека ли я аз, варварските ми пръсти може да я разкъсат — присмя й се той.
Стоеше пред нея чисто гол, силен, мускулест, благороден рицар от глава до пети… и я очакваше.
— Хайде Фалън! Или се нуждаете от помощ?
Започна да се съблича с треперещи пръсти. Той я заразглежда неприкрито и безсрамно, а ръцете му си играеха с извезания пояс, с който вече я завърза веднъж.
— Не — извика тя и страхът направо я задуши. — Аларик…
— Също и ризата — заповяда той тихо.
— Защо не ме оставите на мира? — измънка жално тя и издърпа ризата над главата си.