Отвън долиташе мъжки смях, жени пееха. Сякаш тук, в Хейзълфорд, всички до един мислеха, че се намират в рая. По непонятни причини дори на Аларик това място се нравеше повече, отколкото имотите му в Елвалд. Той успя да пречупи волята й със заплахата, че ще причини зло на местните жители. Баща й загина, а Уилям бе жив и Англия лежеше в краката му. И бог допусна това да се случи.
Стресна се от отварянето на вратата. Аларик не бе сам. Две момчета, подстригани и обръснати по нормански обичай, вкараха в стаята голямо дървено корито под надзора на Ричард. Тя притвори очи и се опита да не обръща внимание на суетнята около нея. Чу как Аларик сваля доспехите си и се съблича. Когато се обърна, той вече се бе отпуснал със затворени очи в коритото. Спомни си случая в Руан, когато случайно се озова в неговата стая.
Този път обаче щеше да му причини болка. Готова бе да рискува — нямаше какво толкова да губи. Нима съществуваше на този свят нещо по-недостойно и унизително от това да прекарва нощите си гола и вързана?
Прокрадна се с тихо до камината, взе внимателно котлето и стаила дъх, запристъпва към него. Аларик обаче сякаш само чакаше да се приближи и с един скок се озова извън коритото.
— Помислих си, че ви е нужна още гореща вода — заекна тя, когато й дръпна котлето от ръката и изля съдържанието му в коритото. След това я приближи като могъщ звяр и тя съвсем спонтанно посегна към каната с пиво. Той обаче пъргаво я грабна от ръката й. Погледът й бе прикован от опалените му рамене, по които искряха ситни капчици.
— Значи решихте, че ми трябва още гореща вода, така ли?
— Да…
— Аха… а след това си помислихте сигурно, че малко бира ще ме поосвежи, нали?
— Да…
— Значи, искали сте да сторите едно добро дело, нали така?
— Да…
— Лъжете най-безсрамно!
— Не, милорд! Не бяхте ли вие този, който иска да повярвам, че местните хора просто примират от щастие, защото се намират под ваша закрила? И че едно от най-прекрасните неща на света безспорно е човек да падне на колене и да запее благодарствени химни за това, че е пленник на ненадминатия граф д’Анлу?
— Не, скъпа моя, това, което искам да разберете, няма нищо общо с мен, а с Уилям. Той е твърдо убеден, че понякога, за да постигнеш целите си, е по-добре да пожертваш някого. Искам просто да ви предпазя, това е всичко.
Той сложи ръка на рамото й и я погледна насмешливо в очите.
— Та, значи, госпожицата е искала да стори добро дело, така ли? Намеренията ви ме окрилят и възнамерявам днес да се покажа откъм най-привлекателната си страна. Като грижлив домакин, така да се каже, а не като надзирател. Малко ейл, госпожице?
Той сграбчи косите й и поднесе чашата към нейните устни.
— О, простете мен, несръчния, милейди! Да разлея бирата върху хубавата ви рокля! Какъвто съм си варварин и простак!
— Аларик! Ще направя каквото поискате!
— Какво говорите, милейди? Днес аз ще ви обслужвам, а не вие мен. Простете некултурното ми поведение, това с хубавата ви рокля. Обаче не се бойте, аз ей сегинка ще я оправя, нали така?
— Аларик… — запротестира тя безпомощно докато й сваляше роклята от тялото. — Аларик, бях ядосана, не, по-скоро наранена, исках само…
— Знам, знам, вие искахте само да сварите най-чувствителните части от тялото ми, нищо повече. Обаче, не съм склонен да търпя повече тези неща!
Грабна я и я хвърли в коритото както си беше по риза, влезе след нея във водата и я сложи на коленете си. Тя понечи да изписка, но той впи устните си в нейните и я зацелува страстно.
После отмахна някакъв непокорен кичур от челото й.
— Никога не ще забравя вечерта, когато ви взех за пръв път в прегръдките си. Спомням си, че още като дете си бяхте кокетка и побърквахте мъжете около себе си. Когато ви докоснах, ми стана веднага ясно, че и аз съм подвластен на вашия чар. Сърцето ми се разтуптя буйно и ми се стори, че се задушавам. Сякаш нещо стегна гърлото ми. Защото тази, която държах в ръцете си, вече не бе някогашното дете, а пълнокръвна красива жена, жена, която, помня, погалих по гърдите…
Той онагледи думите си с дела и зърната й се изправиха.
— Естествено, аз осъзнавах красотата ви още от самото начало, но просто не исках да повярвам, че дори и аз ще се поддам на вашите прелести.
Тя разтвори жадно набъбналите си устни, тръпнеща под нежните ласки на ръката му. Той повдигна ризата й и с опитните пръсти на прелъстител я погали по корема, после ръката се спусна по-ниско, достигайки нейния влажен скут. Насладата замъгли съзнанието й.
Той се изправи, вдигна я от коритото и я положи върху мечата кожа пред камината. Съблече мократа риза и я изгледа тъй лакомо, с такова страстно желание, че краката й се разтрепериха.