— Той искаше да ме убие — промълви тя.
— О, сигурен съм, че не.
— Откъде знаете?
— Не бива да говоря за тези неща, тъй като не ме засягат. Всичко това се е случило преди доста време…
— Известно ми е, че е бил женен.
— Да, така е.
— Знам също, че е загубил жена си и че е била много хубава.
— Да, дори твърде хубава! — промърмори Роже. — Споменът за нея го преследва и до днес. Имало някакво момиче, той искал да го закриля, но момичето въпреки всичко умряло…
— Защо? Какво се е случило?
Аларик започна да се върти неспокойно в леглото и забълнува.
— Той не разбира изобщо английските закони… има такава власт в своята Нормандия, че просто не е в състояние да разбере… кралят на Англия няма такава неограничена власт…
— Сега говори за Уилям — поясни Роже.
В този момент в стаята дотичаха Ричард и най-малката дъщеря на Хамлин, Джейн.
— Можахме да открием само тези билки — каза развълнувана Джейн и се загледа с неизказана мъка в болния.
— Ще пратя да доведат лекар — обади се Роже.
— Нямаме време — промълви Фалън. — Ако не му дам бързо едно точно определено лекарство, няма да оживее.
Тя усети как всички я гледат недоверчиво. Веднага разбра, че се боят да не му стори някакво зло.
— Трябва да намеря необходимите билки. Сместа им премахва това възпаление, което причинява треската.
Роже също я изгледа особено. Очевидно си мислеше за Фалстаф.
— Ще дойда с вас! И бог да ви е на помощ, ако вашите билки не му помогнат! Защото умре ли, ще се принудя да ви предам на Уилям… заради убийство.
— Не възнамерявам да го отровя, Роже.
— Надявам се, че е наистина така, както казвате.
Двамата се спуснаха заедно по стълбите и не след дълго им доведоха оседлан кон.
— А сега накъде? — поиска да узнае Роже.
— Към блатото! Трябва да побързаме!
Докато тя береше необходимите билки, Роже стоеше до коня си и не я изпускаше от очи. Очевидната му нервност вбеси Фалън. Нима никой не разбираше, че в палатката на Фалстаф тя се е отбранявала? Как така ще й отнемат правото на самоотбрана? Дори и Роже не бе в състояние да прикрие недоверчивостта си.
Незабелязано тя успя да снеме меча му, висящ на седлото, промъкна се зад него и опря оръжието в гърба му.
— Щом като сте решили да надзиравате опасна лейди като мен, сър, би трябвало да внимавате повече за меча си!
Роже сякаш се вкамени и в гласа му прозвуча страх.
— Фалън!
— А сега се обърнете! Много бавно!
Той се подчини и пребледня, усещайки острието на гръкляна си.
Фалън го стрелна гневно с поглед и запокити оръжието пред краката му.
— Ще бъда истински щастлива, когато вие, норманите, напуснете окончателно страната ни и ще се радвам, ако мога лично да се бия с вас… което обаче не означава, че съм подла и хладнокръвна убийца. Ако наистина исках да убия Аларик, щях да го сторя отдавна и вече нямаше да съм тук.
Когато се върнаха в стаята, състоянието на Аларик бе непроменено. Джейн и по-голямата й сестра Милдред се грижеха нежно за болния, а двама стражи го охраняваха. Ричард бе вперил тревожен поглед в лицето на господаря си.
Фалън хвърли събраните билки в котле с гореща вода и си наложи да не обръща внимание на полугласния разговор, който водеха стражите. Защото и те изпитваха недоверие към нея.
— Трябва да знаете, че в битката при Стамфорд работех заедно с най-добрия лечител на крал Едуард — поясни тя.
— Всичко идва от английската вода… тя е виновна за треската — промърмори плешивият страж до леглото на Аларик.
— Не е така — защити Ричард родната вода. — Водата ни е чудесна. Аларик се е заразил в Доувър от проклетата ви армия!
— Няма никакво значение как е прихванал болестта — намеси се Фалън. — Аз обаче напълно съзнавам, че този огромен плешивец ще ме разкъса на парчета, ако господарят му умре. И все пак ще се опитам да му спася живота. Което не значи, че съм вещица, както си мислите всички вие.
— Като е така, давайте му най-сетне от тази чудодейна течност — извика Роже, който явно се бе отърсил от предубежденията си.
— Помогни ми, Ричард. Подръж му главата, а аз ще се опитам да излея малко от течността в устата.
Лицето на Аларик бе посивяло, а в устните не бе останала и капка кръв.
— Пийте! — промълви Фалън. — Трябва да преглътнете.
Внезапно той разтвори очи и в тях се изписа ужас. Надигна се и с изключително усилие на волята се добра до съда за миене.
— Боже, колко ми е гадно — промърмори той и повърна.
Ричард го прихвана под ръка и го заведе обратно в леглото. Плешивецът надигна заплашително меч, но Роже го спря.