— Делън?
— Сега трябва да поспите, тъй като ще потеглим на зазоряване — прекъсна я той благо.
Заспа в обятията му.
През нощта внезапно ги разбуди ужасен тропот. Мъжете се заповдигаха сънени от местата си и посегнаха към оръжията си. С дрезгав глас Делън раздаваше кратки команди, за да спре хаоса.
— Тичайте! Скрийте се в гората! — извика й той.
— Какво се е случило?
— Откри ни! Аларик ни надуши!
И наистина, норманските рицари вече се приближаваха към полянката. Тя се завтече към конете, привързани малко встрани и грабна някакъв недотам тежък меч.
— Вие ме спасихте, Делън. Няма да ви оставя сам!
Тя позна Роже, който преследваше с войните си бягащите саксонци. В този миг обаче Аларик скочи от врания си кон и нападна Делън. Фалън проследи със затаен дъх двубоя на двамата, които се заобсипваха с толкова бързи и отсечени удари, че съвсем скоро тя престана да разбира какво става. В един момент се скриха зад дебелия ствол на някакъв дъб и Фалън бързо побягна натам. Когато стигна до тях, видя Делън на земята.
— Не — изкрещя тя отчаяна и се завтече с вдигнат меч към Аларик. От очите му заструи омраза и той бавно и неотклонно започна да я притиска. Накрая със страшен удар изби оръжието й.
— Мисля, че изгубихте и този двубой, Фалън.
Норманските рицари започнаха да се връщат, а двама от тях вдигнаха Делън на крака и го поставиха до нея.
— А вас… — обърна се той към младия саксонец.
— Не — прекъсна го писъкът на Фалън. — Умолявам ви, недейте!
Тя се срути на колене пред Аларик.
— Фалън, този мъж ви озлочести — изтръгна се от устата на Делън.
— Сега това вече не е от значение — отвърна тя.
Аларик я прониза с поглед и я сграбчи за косите.
— Вие да не сте лека жена? — попита той застрашително. — При кого ще отидете, при този, който плати най-висока цена ли?
— Проклето копеле!
— Не съм я докосвал, графе — рече Делън и пристъпи напред.
— Аха, и аз съм длъжен да ви вярвам, така ли?
— Да, длъжен сте. Защото обичам Фалън.
— Делън — опита се тя да го прекъсне.
Погледът на Аларик заснова между тях.
— Каква трогателна любов! Но се боя, че краят й не е щастлив.
В този миг на полянката се появи Роже на кон. Той й хвърли бърз поглед, след което се обърна към Аларик.
— Вълци!
— Колко?
— Петдесетина. Но са твърде зле.
— Колко са мъртвите, колко са ранени?
— Дадоха двадесет жертви, други двадесет успяха да избягат, а десет пленихме. За съжаление обаче загубихме Етиен и Валтер.
Аларик явно избягваше да поглежда към Фалън. Довери й се лекомислено и за благодарност тя го предаде и му измени. Всички жени са еднакви, помисли си той. Първо Морвена, а сега и Фалън. Не искаше тя да пострада, но трябваше да си отмъсти.
— Съжалявам ви, Делън, защото любовта ви е превърнала в роб на тази жена. Отгоре на всичко тя се люби с мен. Не ви казвам това, за да ви причиня болка, а защото е самата истина. Ще се погрижа никога вече да не я видите. И това е възможно най-голямата милост, която мога да ви окажа.
— Моля ви — прошепна тя и падна на колене. — Не го убивайте, умолявам ви. Ще сторя всичко, което пожелаете от мен. Само не го убивайте, моля ви.
— Недейте да хленчите като просякиня, принцесо. Той заслужава нещо повече. По-добре станете, защото решението ми е категорично. Не можете да го промените и затова недейте игра ролята на всеотдайна девица!
Той я повдигна и за момент я притисна към себе си. Обхвана го едно съвсем непознато за него чувство. Какво ли се бе случило тази нощ между нея и Делън? Дали те…
— Заведете я обратно в Хейзълфорд и я заключете — нареди той на Роже. — Не искам да я гледам повече.
Развика се докато я отнасяха, но граф д’Анлу не й обърна внимание.
Аларик почувства, че силите започват да го напускат — трябваше да приключи по-бързо с всичко.
— А сега да се заемем с вас, млади ми приятелю…
Двадесет и първа глава
Въпреки горещите й молби, в Хейзълфорд заключиха Фалън в малка, проста стаичка. Върху кръгла, дъбова маса стоеше запалена свещ, леглото бе покрито само с някаква протъркана завивка от кожа, а огънят в камината бе пред загасване. Тя се заразхожда напред-назад като дива котка в клетка като от време на време се спираше до вратата и започваше да бие по нея с юмруци. Изглежда никой не я чуваше или пък не искаше да я чуе.