Когато Аларик се озова в Уинчестър, стана свидетел как Едит страстно и убедително се обърна към множеството, събрало се пред нейния дворец. В резултат на усилията й градът бе превзет със сравнително малко насилия.
В същия ден Аларик вечеря заедно с вдовицата на крал Едуард. В светлината на трепкащите свещи тя изглеждаше все още като младо, хубаво момиче. Аларик бе любопитен да узнае защо се е решила да подкрепи дука на Нормандия.
— Харалд би могъл да удържи Англия — започна тя и се загледа втренчено в пламъците. — Мисля, че и Гърт и Леофуайн щяха да се справят. Но те всички са мъртви. А децата им все още са твърде малки и не ще могат да управляват. Заповедите им няма да се изпълняват. Харалд Хардрада е мъртъв, Тостиг също, а Едгар Ателинг още не е станал зрял мъж. Просто няма кой да победи Уилям. Ако продължаваме да се съпротивляваме, страната ни ще се превърне на пустиня, защото него не може да го спре нищо. Твърде е силен за нас. Но аз вярвам в съдбата. Никога не ще забравя часа, в който Едуард сложи съдбините на кралството в ръцете на Харалд. Но предсказанието му се сбъдна и мисля, че сме длъжни да се преклоним пред волята на съдбата.
— Не всеки ще се преклони — продължи Аларик.
— Имате предвид племенничката ми Фалън, нали? — засмя се Едит.
— Да, нея.
— Пазете се от това момиче, графе.
— Защо? Нямате ли й доверие?
Тя го погледна изненадана, поклати глава и се усмихна.
— О, не, не! Ако трябва да бъда искрена, аз й се възхищавам. Тя е темпераментна и страстна, притежава гордостта на брат ми и своенравието на баща ми. Тя се възхищаваше от Харалд и го обичаше повече от всичко на света. Народът я почита, защото е красива и вярна като принцеса от приказките.
— И още нещо, преди да се оттегля — обади се Аларик. — Уилям ще ви оказва дължимите почести като вдовица на Едуард. Можете да сте напълно сигурна.
Едит се оказа много внимателна и грижлива домакиня — леглото му бе със сменени чаршафи, очакваха го кана с вино и гореща баня.
Разсъблече се бързо, седна в коритото и се отпусна. Дни наред не бе слизал от седлото. Дали решението му да изпрати Фалън при майка й бе правилно? Може би в този момент и тя лежеше в своето легло в Босъм? Дали кроеше някой заговор? В един момент прозря, че тя му липсва. Може би ако дойде в Уинчестър, леля й Едит ще успее да й повлияе благотворно… И освен това щяха да са заедно.
След вечеря Фалън стана от трапезата и целуна майка си за лека нощ. Усмихна се и на Роже и Роло, които всяка вечер се събираха на масата. Запасите за зимата се смаляваха от ден на ден, защото тук бяха разквартирувани двадесет от хората на Уилям, а те се тъпчеха с храна като диви зверове. Роже от своя страна пък командваше хората на Аларик и очевидно животът в имението му бе крайно скучен. Както впрочем и на неговите спътници. Присъствието им обаче носеше със себе си известни предимства за стопаните, тъй като нито за миг не се усети недостиг на вино, дивеч или месо. И в това нямаше нищо чудно, тъй като доставянето на тези лакомства бе и единственото задължение на пришълците.
Тази вечер Фалън имаше специални основания да се прибере по-бързо в стаята си. Тя затвори вратата зад себе си и се ослуша.
— Лека нощ, Роло — извика тя, когато чу стъпки в коридора.
— Аз съм, милейди. Роже. Лека нощ.
— Лека нощ, Роже.
С искрящи от възбуда очи тя се отправи в съседната стаичка, която се използваше за преобличане, приклекна и отмести част от дървената ламперия. Зад нея имаше врата и таен тунел, от който предпазливо се измъкнаха двама саксонци. Носеха съвсем обикновени селски дрехи. Фалън сложи бързо пръст на устните си и посочи с глава към вратата. После прегърна и двамата е щастлива усмивка и ги разцелува.
— Не можете да си представите колко се радвам, че ви виждам отново — прошепна Фалън.
Най-малкият й брат Там живееше в Лондон, за да държи семейството в течение на новините от града. Галън и Елфин се бяха скрили обаче в Босъм и норманите не знаеха за присъствието им.
— Тръгваме още тази вечер — рече Галън.
— Трябва да призная, че се страхувам за вас — обърна се Фалън към тях със сълзи в очите. — Нека дойда и аз.
— Не, Фалън. Ти ще представляваш заплаха за нас. Никой няма да обърне внимание на двама странстващи селяни. Твоето присъствие обаче веднага ще привлече вниманието на постовете.
— Прав си — призна тя.
— Помощта ти ще ни е нужна едва по-късно — подчерта Елфин.
Тя ги погледна с нещастен израз на лицето, тъй като добре знаеше какво ще искат от нея. Междувременно се изясни, че Едгар Ателинг няма да бъде коронясан, тъй като бе все още твърде млад.