— Не се съмнявам във вашата лоялност, Роже. Вие сте благороден рицар, въпреки вашата… народност. Но се опитайте и вие да ме разберете. Сега, по време на нашето пътуване, аз не виждам нищо друго, освен безграничното страдание на моя народ. Вие проявихте милост и доброта и аз съм ви благодарна.
Намираха се на около два часа път от Уинчестър, когато към тях се приближи група ездачи в галоп. Роже нареди да спрат, вдигна ръка за поздрав и се усмихна.
— Виждате ли флага, милейди? Срещу ни идва Аларик.
Аларик яздеше начело. Доспехите му блестяха на зимното слънце, а наочникът скриваше лицето му. Фалън се разтрепери цялата и призна пред себе си, че се радва на срещата си с него.
Аларик и Роже яздеха един до друг и разговаряха за предстоящата коронация. Стигнаха в Уинчестър и Фалън установи с тъга, че не са толкова много саксонците, които недоволстват от новата власт — повечето се бяха примирили със съдбата си.
Спряха пред двореца, резиденцията на леля й.
Едит ги очакваше на широкото стълбище, заобиколена от личните си телохранители, до един облечени в цветовете на Уилям. Аларик пое Фалън от коня и внезапно я обля топла вълна, независимо че леденостуденият вятър проникваше през дрехите й. Той я придружи до леля й, която я прегърна топло.
— Добре дошла в дома ми, Фалън. Радвам се, че си тук и се надявам, че при мен ще се чувстваш добре.
Фалън долови погледа на Аларик и разбра, че и тук, в Уинчестър, отново ще бъде само една пленничка.
— И аз се радвам да ви видя, лельо — отвърна Фалън дружелюбно и последва Едит в залата. По пътя натам леля й накратко се осведоми за Едит, братята и братовчедите й.
— Чух, че сте дала съгласието си Уилям да стане крал — рече тя с упрек в гласа.
— Да, дадох съгласието си. Не съм забравила думите, които каза Харалд на сбогуване, преди да поеме към Хейстингс. Брат ми предостави решението в ръцете на бога. И бог реши, нали, Фалън?
— Баща ми може и да е мъртъв, но Англия все още не е загубена.
— Боя се, че това вече е станало на повечето места — отвърна Едит тъжно. — Достатъчно е само човек да тръгне по следите, оставени от армията на Уилям, за да го разбере.
В залата гореше голям огън и слугите поднесоха горещо вино. Фалън и леля й се разположиха на красивите тапицирани столове с високи облегалки. Напрегнато, неприятно мълчание тегнеше в цялото помещение. Внезапно обаче някакво издрънчаване наруши тишината — Ричард изпусна шлема на Аларик на пода. Аларик избухна в гръмогласен смях, присъедини се и Роже и магията, тегнеща над залата, сякаш се стопи. Двамата мъже започнаха да се шегуват с нещастния Ричард заради неговата несръчност, а Едит се наклони към Фалън.
— Обичах братята си, всички до един. Но Харалд е мъртъв, Фалън. И най-кръвожадното отмъщение не може да ни го върне. Като посрещам Уилям с „добре дошъл“, аз не опозорявам паметта на Харалд. Разбери, мъката и страданията на нашия народ най-сетне трябва да свършат, за да започне Англия нов живот.
С чашите си в ръце Аларик и Роже се присъединиха към тях пред камината. Те им разказаха за малкото на брой кораби, прекосяващи Канала в двете посоки и за битката при лондонския мост. Аларик изглеждаше доста неспокоен. Погледът му често се спираше на Фалън и пиеше виното си по-бързо от обикновено. Говореше нещо за оръжия, но същевременно погледът му я пронизваше. Едит от своя страна заразправя весели случки от някогашни коронации, но Фалън не я слушаше. Вниманието й бе насочено единствено към мъжа, в чиито обятия изпита най-висша наслада. Страните й пламтяха и тя не забелязваше нито постоянното сноване на слугите, нито пък чуваше нещо от разговорите около себе си.
— А вие какво мислите по въпроса, Аларик? — обърна се Роже към приятеля си.
Но явно и той не бе слушал внимателно, защото не отговори. Остави чашата на масата, поклони се на леля й и я хвана за ръцете.
— А сега ще заведа Фалън в стаята й — каза той.
Тя се изчерви, наложи си да кимне дружелюбно на останалите и го последва. На стълбищата се спъна в едно от стъпалата и той, без да се церемони много-много я грабна на силните си ръце, понесе я нагоре и с ритник отвори вратата на стаята й.