Болките станаха непоносими, когато някой намаза раните й с мехлем. За нейна изненада това бе отец Дамиън.
— Отче? На Уилям ли служите сега?
— Аз служа единствено на бога, дъще.
— Откъде знаете, че съм бременна? Аз самата го разбрах съвсем наскоро.
— Зеленото дърво ще зарасне отново от само себе си — промълви той. — Оставете го да си расте, милейди.
Поднесе чаша към устните й и я принуди да изгълта някаква зеленикава течност.
— Не е особено вкусно, но ще ви помогне да заспите по-лесно.
Тя усети оловна тежест в крайниците си и очите й се затвориха сякаш сами. Да спя, помисли си тя, да заспя…
Внезапно обаче някой я дръпна грубо и я сграбчи за раменете.
— Какъв беше планът ви? — изрева Аларик право в лицето й.
— Нямаше никакъв план — прошепна отпаднало тя.
— Не се опитвайте да ме заблуждавате, милейди. Видях със собствените си очи, как го целунахте. Искахте да се продадете на датчанина, нали?… Заради Англия?
Тя едва-едва поклати глава.
— И сте знаела при това, че сте бременна. С нашето дете. Или то не е наше? Може би Делън е бащата. Така ли е?
— Не, кълна се… то е наше дете!
— И въпреки това изприпкахте при викинга! — извика Аларик извън себе си от ярост и пръстите му се впиха в ръката й.
— Графе! — намеси се отец Дамиън. — Тя е ранена и позамаяна. Дадох и да пие приспивателна смес. Говорете по-късно с нея.
— Фалън, защо не ми казахте, че сте бременна?
— Не бях съвсем сигурна — промълви тя. — Едва последните седмици…
— А защо не съобщихте на Уилям, когато е наредил да ви бичуват?
— Ако беше заповядал да ме убият, щях да му кажа.
— Не се ли опитахте по този начин да пометнете?
— Но защо да махам детето? — попита тя учудена. — Толкова се радвам на бебето. Радвам му се, защото аз съм надеждата на Англия, нима не знаехте това?
Очите й се затвориха и не след дълго дълбоко заспа.
Двадесет и пета глава
Фалън не знаеше нито колко дълго е спала, нито пък как се е озовала в двореца на леля си. Пред запалената камина седеше Ричард и лъскаше някакъв шлем. Забелязвайки обаче, че е отворила очи, той преустанови заниманието си, взе чаша вода и й я пъхна в ръцете. Очите му я гледаха гузно.
— Ужасно съжалявам, милейди, но аз бях този, който изпрати графа след вас. Толкова се боях. Исках Аларик да ви открие преди дукът да…
— Той ме намери, Ричард… но после тръгна да преследва Ерик Улфсон и…
— Това ли е викингът, милейди?
— Да, датчанин е. Още от самото начало смятах цялото това начинание за грешка, но просто нямах друг избор. Сега всичко вече свърши и така е по-добре.
Дали наистина бе свършило? Ерик побягна, но това далеч не означаваше, че ще се откаже тъй лесно от съюза, скрепен с целувка. В този миг обаче този въпрос й беше безкрайно безразличен. Тя бе сторила вече, което й бе по силите.
— Не исках да ви се случи нищо лошо, кълна се.
Тя само се усмихна и в погледа й се четеше умора.
— Всичко е наред, Ричард.
— Прощавате ли ми?
— Разбира се, Ричард, прощавам ти.
— Това е най-хубавият подарък, който можехте да ми направите за Коледа — извика той.
— За Коледа ли?
— Разбира се, милейди. Утре е Коледа.
— О, небеса! — прошепна Фалън. Спомни си с ужас, че на следващия ден щяха да коронясат Уилям за крал на Англия.
Ричард затърси нещо в джобовете си и накрая със смутена усмивка извади една брошка.
— Знам, че е не е кой знае какво… но сам съм я правил, от един счупен нож. Виждате ли герба? Разпознава ли се добре Есекският дракон?
— О, Ричард. Колко мило от твоя страна. Брошката е чудесна. Но аз нямам никакъв подарък за теб.
— Вие ми простихте и това за мен е повече от всякакъв друг подарък. Не можех другояче, разбирате ли? Та Аларик ви обича!
Момъкът говори безсмислици, както винаги, помисли си Фалън. Той просто нямаше представа от тези неща. Аларик изобщо не я обичаше. Тя дори се изненада, че я е изпратил обратно в двореца, а не се събуди в тъмницата.
— Казвам ви истината, милейди — продължи да настоява Ричард. — Той може и да не го знае още, но аз зная… обича ви. Трябваше да видите само измъченото му лице, когато ви доведе тук. Придружаваше го отец Дамиън. Той постоянно трябваше да уверява господаря, че спите и че не ви боли. И знаете ли какво още каза?
— Кой? Аларик или Дамиън?
— О, всъщност и двамата. Това бе нещо, което не се забравя лесно. Аларик отправи заплахи към свещенослужителя в случай, че сънотворната течност навреди на вас или на бебето, а… отец Дамиън пък го предупреди, че бог едва ли ще търпи такова поведение спрямо представител на църквата… Тогава Аларик подхвърли, че отецът всъщност не е наясно за кой бог говори… и накрая Дамиън се разсмя и го увери, че не бива изобщо да се тревожи и че на вас с детето всичко ви е наред.