Драматичното описание на Ричард разсмя Фалън.
— После Аларик не пожела да напусне стаята — продължи окуражен Ричард, — дори и когато се появи вашата леля заедно с всичките си придворни дами, за да съблекат окървавената рокля и да почистят раните ви. Той започна да разпитва от какво точно е направен мехлемът, с който отецът намаза гърба ви. А накрая седна на леглото ви като ви държеше ръката и…
Внезапно той пребледня като платно. На вратата стоеше Аларик, а ядовитото изражение на лицето му не предвещаваше нищо добро.
— Току-що излъсках шлема — каза бързо Ричард.
— Виждам, виждам.
— … и трябва вече да тръгвам.
— Можеш спокойно да останеш тук. Както виждам, милейди вече се е събудила и се чувства добре. Това е чудесно, тъй като днес следобед потегляме, за да стигнем в Лондон утре заран. Допускам, че ще искате да изглеждате добре на самата коронация, както и на празничния обяд. Така че, милейди, бъдете така добра и си опаковайте съответните дрешки!
Той се поклони, завъртя се рязко на токове и излетя от стаята.
— Веднага ще изпратя някой да ви помогне в къпането и преобличането, милейди. Сигурно сте и много гладна. А сега моля да ме извините, но трябва да подредя нещата на Аларик.
— Сега ти си негов оръженосец, нали? Значи мечтата ти се е изпълнила! — усмихна се Фалън.
— Почти, милейди. Защото един ден ще ме посветят и в рицарско звание и едва тогава ще бъда истински щастлив. Аз ще ви защищавам, вас и детето! Заклевам се!
Фалън разбираше, че не й остава нищо друго, освен да се подчини на заповедта на Аларик и да присъства на церемонията. Реши, че Ричард е единственият й приятел, тъй като собствените й братя изобщо не ги беше грижа за нея и я оставиха сама да поеме ударите след провала на бягството й.
След като се изкъпа, облече една пурпурночервена рокля, обшита по ръкавите и яката с кожа от хермелин. Косите си украси с перли, наметна кожения плащ и го прихвана с брошката на Ричард.
След миг се появи и Аларик, за да я вземе. Спря се на вратата и се загледа в стройната й, горда фигура. Без съмнение тя бе най-скъпоценният накит на кралството. Дългата абаносова коса се разстилаше на вълни върху раменете й, сапфирените й очи искряха в сиянието на огъня. Бе ослепително красива и щеше да привлече погледите на всички присъстващи.
Но тя бе също така и изменница. Беше го оплела в паяжината си, превърна го в жертва на своята неискреност и след това, макар и да носеше неговото дете под сърцето си, се хвърли на врата на викинга. Защо тъкмо с нея забрави това, на което го бе научил собственият му горчив опит? Можеш да ухажваш една жена и в леглото да я подчиниш на волята си, но да се влюбваш в нея — не! Би било огромна грешка.
Аларик не размени нито дума с нея, нито когато я изведе от двореца, нито докато яздеха към града. Съпровождаха ги Ричард, Роже, Роло, както и няколко рицари от свитата му, които не познаваше. Земята, по която подгониха конете бе замръзнала, а въздухът — ледено студен. Направиха къса почивка в някакъв чифлик. Нахраниха и напоиха конете, а и самите те хапнаха малко. Фалън, която не беше се хранила от два дни, се нахвърли върху осоленото месо, но след няколко хапки започна да й се повдига.
Тръгнаха отново и съвсем скоро тя сви с коня си по една странична горска пътека, защото й прилоша сериозно и трябваше да повърне. Роже я последва разтревожен.
— Фалън! Без номера, моля!
— Глупости! Не виждате ли, че ми е лошо?
Слезе бързо от коня, падна на колене и избълва съдържанието на стомаха си. След това охлади и почисти лицето си със сняг.
— Не можете ли да ме оставите на мира? — сопна се на Аларик, който я наблюдаваше със странно изражение на лицето. — Не бойте се, няма да избягам.
— Добре, значи можем да продължаваме.
— Не мога, чувствам се много зле. Гади ми се.
— Във вашето състояние това е съвсем естествено. Ще видите, че докато стигнем града, ще се оправите.
— Моето състояние… Що за безсърдечна пасмина сте това, мъжете! Или все още ви гризе съмнението дали вие сте бащата?
— О, не, милейди.
— Не мога да си представя, че ми имате доверие.
— Разбира се, че ви нямам. Но тъй като все пак успяхме да пленим няколко бегълци, които в онази нощ са били там, когато младият Делън… е, годеникът ви изглежда е човек на честта.
— Значи не сте ми повярвали? Питали сте други хора?