— Поне сега знам, откъде си наследила, сините си очи.
— Не е задължително, да са от него. Дядо ми Хектор също е имал сини очи.
Лус посочи снимката на гладко избръснат мъж, с очила, с кръгли телени рамки, костюм и вратовръзка. Светлокестенявата му коса опираше до яката на ризата му и имаше гъсти бакенбарди в стила на 60-те години на двайсети век.
— Бил е професор, преподавал е в университет. В Мексико има много силно европейско наследство. Имаме испански, френски и немски примеси. Мексико е националност, не етническа група.
— Какви са очите на Съли?
— Сини. Защо?
— Просто се опитвам, да изчисля вероятността, вашите деца да имат сини очи.
Лус я сръга шеговито в ребрата и обърна следващата страница на албума.
На нея имаше измачкана снимка на Есперанса, стояща до Марипоса, която държеше бебе в скута си.
— Това ти ли си?
— Да.
— Виж се само! Толкова си сладка. И цялата тази коса!
Лус гледаше снимката, която баба й беше държала в ръце, в предсмъртните си мигове. Тя беше любимата на Есперанса. На нея слабичката Марипоса с дълга, вълниста кестенява коса, спускаща се почти до кръста, държеше чипоносото бебе Лус, увито в бяла дантелена завивка. Марипоса се взираше в дъщеря си с обожание. Лус беше измъкнала снимката от студените ръце на баба си и грижливо я беше залепила в албума. Винаги когато погледнеше към тази снимка, в сърцето й пламваше отчаян копнеж по майка й.
— Значи това е майка ти?
— Да.
— Красива е.
Лус се усмихна горчиво.
— Всички го казват.
— Не я ли помниш?
— Не съм много сигурна, дали си спомням наистина нея, или образа, който съм си създала, в представите си от тези снимки. И, разбира се, от разказите на абуела за нея.
— Как е починала?
Лус се вгледа в снимката, съзнанието й започна да се замъглява. Винаги когато си зададеше този въпрос, сърцето й се свиваше и стомахът я заболяваше. Дали майка й не беше убита? Дали беше скочила от скала? Какво беше станало с нея?
— Не знам — отвърна тихо тя.
След кратко мълчание, Маргарет попита изумено:
— Не знаеш ли? Искаш да кажеш, че не знаеш, какво е било заболяването й?
— Не. Било е някакъв инцидент. В Мексико. Но не знам нищо повече. Баба отказваше да говори за това. Беше съсипана. Когато я питах, се разстройваше толкова много, че се научих, от много рано да не настоявам за отговор. Не исках да я нараня.
— Имах един чичо Фил, който умря. Брат на майка ми. Когато я питах как е умрял, тя поклащаше глава и казваше: „Не е твоя работа. Върви да си играеш.“ Знаех, че крие нещо. Той беше тъмната семейна тайна. След години разбрах, че се е самоубил.
Лус се отдръпна назад възмутена.
— Божичко, Маргарет! Какво намекваш?
— Не! — тя се протегна и докосна ръкава на Лус. — Просто казвам, че родителите имат начини, да отклоняват въпросите, на които по някаква причина, не желаят да отговарят. Децата усещат недоизказаното, когато нещо не е в ред. И ако не получат истината, това, което си представят, понякога е много по-лошо.
Лус кимна с глава, внимателно обмисляйки думите й.
— И все пак, не ти ли се е струвало странно, че не знаеш никакви подробности за смъртта на майка си?
Канеше се по навик да каже „не“, но вместо това избра, да бъде честна с приятелката си.
— Да. Опитах се да потърся името й в интернет, но нищо не излезе. Случило се е в някакъв много затънтен район на Мексико. Абуела казваше, че е било трудно да се намери информация.
— Струва ми се, че този отговор е достатъчен за дете на пет години, но на двайсет и една би трябвало да поискаш повече подробности от баба си. Със сигурност е знаела, как е починала дъщеря й.
„Има много неща, които не знаеш за Марипоса.“
— Все се питам, дали баба не искаше да ми разкаже точно това, по време на пътуването ни. Малко преди да почине, ми повтаряше постоянно, че има много неща, които не знам за майка си. Щеше да ми ги каже, по пътя за Мексико.
— Звучи доста загадъчно.
Лус сви рамене и се намръщи.
— Не искам да го изкарвам нещо повече, от това, което е.
— Виждаш ли какво имам предвид? Когато не получиш истината, започваш да си фантазираш всякакви странни неща.
Лус не отговори. Затвори албума, присви колене към гърдите си и ги обгърна с ръце. В мислите си видя лицата на роднините си от всички снимки.