Тази сутрин й бяха останали още три номера, с които не беше успяла да се свърже. Остави Маргарет на „Ривър уок“, за да си напазарува някакви неща, докато тя се отправи към непроверените три адреса. В първата къща човекът, който й отвори, я информира, че въпросната Мария Замора, която очевидно не е била нейна кръвна роднина, е починала малко след отпечатването на телефонния указател. На втория адрес течеше купон и определено нямаше жена с подобно име. Третото място изглеждаше напълно изоставено. Никой не познаваше леля й Мария, нито като Замора, нито по името на бившия й мъж, Гарсия.
Отчаяна, Лус се завърна в евтиния си мотел, готова да заглуши мъката си с хамбургер и млечен шейк. Когато влезе в стаята, Серена се спусна с дива радост към нея.
— Я виж ти, колко се радваш да ме видиш — каза тя и безусловната привързаност на кученцето повдигна духа й.
Серена не само размахваше опашка, но и цялото й телце трептеше от вълнение. Лус можеше да се закълне, че малкото куче се усмихваше.
— Човек ще каже, че ме е нямало цяла година, а не един следобед.
Вдигна глава и видя няколко пазарски чанти, оставени на пода, а върху леглата беше подредена еклектична колекция от блузи, панталони, шалове и рокли на закачалки. Всичките бяха в красиви нежни нюанси на розово, синьо и лилаво. Маргарет стоеше пред огледалото, облечена в копринена рокля в бургундско червено, спускаща се меко по тялото й — достатъчно, за да подчертае женските й извивки, без да парадира с тях. Беше наклонила глава, докато изучаваше отражението си, и унесено се въртеше на високите си обувки ту наляво, ту надясно, с усмивка а ла Мона Лиза на лицето си.
— Много си красива — възкликна Лус.
Маргарет се завъртя на пръсти, около себе си, а когато спря, се изкикоти, с ръка на устата като малко момиченце, но лицето й сияеше от удоволствие. Прибра косата си зад ухото и попита срамежливо:
— Наистина ли?
— Абсолютно.
— Различна е от всичко, което някога съм носила. Чувствам се хубава.
— Какво е това? — попита Лус, сочейки към дрехите на леглото. — Да не си обрала някой магазин?
— Не — разсмя се Маргарет. — Просто извърших пиратски набег из спестовната си сметка. — Отиде с поклащаща се походка — също нещо напълно ново за нея — до хладилника. Извади оттам отворена бутилка с бяло вино, вдигна я във въздуха и обяви тържествено: — Открих цветовете!
Лус се разсмя и се наведе да вдигне Серена, която скимтеше в краката й, молейки да й обърне внимание.
— Добре, добре, алчно мелезче — каза тя и целуна кучето по главичката.
Маргарет й наля вино и допълни своята чаша.
— Това беше най-страхотното пазаруване на всички времена. Знаеш ли, че има хора, които правят анализ на цвета на кожата ти, на косата и на очите и ти казват кой сезон си? Те знаят какви цветове трябва да носиш. — Подаде й чаша вино.
— Да, това го правят от векове — отвърна Лус изумено.
Серена се опитваше да напъха носа си в чашата й, затова я остави на пода. Кученцето изскимтя недоволно и започна отново да подскача нетърпеливо в краката й.
— Е, аз не бях чувала. Оказа се, че съм лято — заяви Маргарет и отстъпи назад, за да огледа многобройните си придобивки. — И това са цветовете, които трябва да нося.
Лус се почувства леко замаяна от виното и от щастието на приятелката си. Пристъпи към леглото, отрупано с дрехи в нежните тонове на лятото. Маргарет си бе купила по-лъскави и шикозни тоалети, отколкото Лус би избрала за себе си. Тя все още се придържаше към дрехи тип „колежанка“. Когато обаче вдигна една бледо прасковена блуза с къдрици, права пола от туид и обувки с високи токчета, отворени отпред на пръстите, си помисли, че може би и тя щеше да изглежда добре в този по-изискан стил. После се пресегна към един ръчно рисуван шал на ярки червени шарки.
— Ето това вече го разбирам, направо ми „говори“ — каза тя и остави коприната да се плъзне като вода между пръстите й, докато падаше отново на леглото.
Маргарет дойде до нея, вдигна шала обратно и го подаде на Лус.
— Радвам се, че ти харесва, защото го купих за теб. Видя ли, как инстинктивно беше привлечена от него? Това е, защото си зима — информира я тя. — Червеното е твоят цвят.
Лус се затича към огледалото, за да се огледа, с увития около шията си шал. Яркият рубинен оттенък пасваше чудесно на кремавата й кожа и контрастираше с лъскавата й черна коса.
— О, Маргарет! Никога не съм имала толкова красив шал.