— Това е Били Макол. Той е от университета в Канзас. Тръгнал е към колониите на пеперудите, за да прави проучвания, и ще ни даде някои насоки за пътуването ни. Били, това е… — Погледна към майка си и се поколеба коя дума да използва. — Марипоса Авила — каза, като реши, че няма нужда от повече обяснения.
Усмивката на Марипоса беше сдържана. Тя не протегна ръката си към Били.
— А това е Маргарет Джонсън. Тя е от „Тайните езера“. Може да си я срещал в околността?
Маргарет се усмихна свенливо и протегна ръка, за да се здрависа с Били.
Той я разтърси силно, по мъжки и й отвърна, с пестеливата си усмивка.
— Приятно ми е да се запознаем.
По лицето на Маргарет премина сянка и тя отстъпи леко назад.
След представянето, Били насочи вниманието си към Ел Торо.
— Значи това е колата ти? — попита той с изумление в гласа. Пръстите му несъзнателно подръпнаха мустаците му, докато обмисляше нещо. — Трябва да съм честен. Малко се съмнявам, дали ще се справите с тази стара кола. Някои от пътищата са доста лоши.
Маргарет се обърна и ги изгледа с поглед от типа „Нали ви казах!“
— Колата ще се справи — каза Марипоса.
Били наклони глава и погледна критично към нея.
— Мислите ли? Е, надявам се да сте права. Но все пак се притеснявам, като си помисля, че ще пътувате сами с тази кола. Или в която и да е друга кола, като става дума. Ако се развали случайно по пътя, няма да сте в безопасност. Знаете ли какво? Може би трябва да пътуваме заедно — и без това сме в една посока. Ще карам пред вас с моята кола и след като стигнем в Ангангео, ще продължа по пътя си.
— Благодаря, но ще се оправим — каза рязко Марипоса и скръсти ръце на гърдите си. — Знам езика, познавам тези пътища и тези стари фолксвагени.
— Чакай малко — обади се Маргарет, опитвайки се да разчисти тъмния облак, който Марипоса беше хвърлила върху тях. — Мисля, че идеята е много добра. Не искам да съм груба — обърна се тя към другата жена, — но съм пътувала в тази кола по-дълго от теб и бях в нея, когато се развали, последния път. Не желая това да се случи отново и да се окажем сами на някой пуст мексикански път. Затова смятам, че трябва да приемем предложението на Били. — Усмихна му се мило и погледна умоляващо Лус.
Лус погледна към майка си. От тона и позата й беше очевидно, че не иска да има нищо общо с Били. Но колата не беше нейна и не тя вземаше решенията.
— Благодаря ти, Били. Така определено ще съм по-спокойна. Да си призная, бях леко нервна за тази част от пътуването. Потупа капака на колата. — Не се обиждай, Ел Торо.
— Добре тогава. Ето какво ще направим. Ще се наредим на опашката, ще платим пътната си такса и ще пресечем моста, за да стигнем в мексиканската част. Ако имаме късмет, и двете коли ще минем на зелената светлина. Ако на някого му светне червено, това означава, че трябва да отбие за инспекция от граничния контрол. Тогава другата кола просто ще спре край пътя от другата страна и ще изчака. Така звучи ли ви добре?
— Звучи ми като истински план — отвърна Лус.
— Колата ми е ей там — посочи Били към бял очукан джип през няколко коли от тях. — Ще мина пръв, а вие може да ме следвате. — Обърна се, за да отиде към колата си.
— Извинявай! Били? — провикна се внезапно Маргарет.
Той спря и я погледна въпросително.
— Не искам да ставам нахална, но тъй като и без това сме в една посока и спътникът ти не се е появил, може ли да пътувам при теб? Не бих те молила за такова нещо, но при нас е доста претъпкано.
Били поглади мустака си развеселен.
— Разбира се. Скачай вътре.
Лус последва Маргарет отзад, докато тя вадеше чантата си от багажника.
— Какво правиш? — изсъска й тя.
— Следвам примера на Стейси. Оставям се на вятъра, да ме отвее в нова посока. Ще си пробвам късмета с Били.
Лус изпита внезапен пристъп на ревност.
— Дори не го познаваш!
— Всъщност го познавам. Била съм на негов курс в университета. Той просто не ме помни.
Маргарет погледна през рамо и дръпна Лус на няколко метра встрани от другите.
— Виж какво, Лус. В момента съм излишна. Така ще имате възможност с майка ти да си поговорите на спокойствие. Имате нужда да останете насаме за известно време. А и фактът, че ще ми бъде много по-удобно в онази кола, отколкото на задната ти седалка, определено е бонус — ухили се тя.