Марипоса не беше подготвена, за шока от гледката на гроба. Реалността я зашемети и вледени до мозъка на костите й. Майка й бе мъртва. Взираше се в гроба и усещаше как черната земя се разтваря под краката й и се готви да погълне й нея. Свлече се на колене и зарови ръце в студената пръст, дишайки дълбоко, за да дойде отново на себе си.
После се хвана за работа.
Двайсет и три
Женските пеперуди монарх са способни да създадат и да снесат повече от пет хиляди яйца през живота си. Процентът им на оцеляване е много нисък, приблизително пет от всеки петстотин яйца успяват да изпълнят предназначението си и да се превърнат в пеперуди.
Лус се събуди, в сутринта на Деня на мъртвите замаяна от цялата бира, която беше изпила предишната вечер. Остана така в леглото, припомняйки си образите от снощното тържество.
След като повечето гости си бяха тръгнали, Естела, Марисела и Роза се събраха край една от масите и започнаха да обсъждат приготовленията на семейството за празника на следващия ден, докато мъжете играеха карти на друга маса. Лус наблюдаваше по-специално Марипоса. Никога не я беше виждала толкова въодушевена. От мига, в който стъпиха в Ангангео, сдържаността й беше изчезнала и тя се беше преобразила в съвсем различен човек. Говореше ентусиазирано, смееше се и спореше, превърнала се отново в забавната, флиртуваща и лекомислена млада жена, каквато някога е била. Или поне в нейната сянка. Семейството й оказваше голямо уважение, като към дъщеря на починалата. Особено брат й. Двамата с Маноло бяха свързани със специална връзка, каквато очевидно липсваше между Марипоса и Естела. Там отношенията определено бяха обтегнати. Това обаче не помрачи вечерта. Марипоса не пиеше алкохол и все пак очите й блестяха, а лицето й бе поруменяло. Сега, като се замислеше, Лус се учудваше на драматичната промяна в емоциите на майка са. Очевидно имаше прекалено рязък скок в настроенията й, а това не беше добре.
Лус се прозя и погледна към другото легло. То беше празно. Изненада се, че вече е оправено. Беше заспала трудно, но след като веднъж се беше предала на съня, явно нищо не беше могло да я разбуди, защото нито беше чула Марипоса да става, нито да обикаля из стаята. Лус отметна одеялата и видя, че вълненият шал също го нямаше. Треперейки, намъкна бързо едни дънки, новия червен пуловер, който си беше купила в Сан Антонио по настояване на Маргарет, и червени дебели чорапи.
Слезе по тясното стълбище до кухнята. Спря за миг на прага. Трите й лели работеха вътре, подготвяйки планини от храна, пред малка глинена пещ. Стаята ухаеше на горящо дърво и подправки. Жените бяха облечени напълно еднакво, с черни поли и черни пуловери, а косите им бяха прибрани на гърба в дебели плитки. Докато си говореха, ръцете им не спираха да вършат всякакви неща, като по инстинкт, но разговорите замлъкнаха, когато тя влезе вътре.
— Buenos dias — каза Лус с плаха усмивка.
— Лус! Влизай! Добре ли спа? — възкликна леля й Естела на испански. Спусна се да вземе чаша, напълни я с димящо кафе и й я предложи.
— Gracias — Лус се опитваше да спази обещанието си да говори на испански език.
Леля й каза нещо бързо на другите жени и те се изкикотиха. Момичето почувства, как бузите му пламват.
Тия Естела посочи към храната и заговори преднамерено бавно, за да може Лус да разбере, че й предлага закуска.
— Si. Yo comprendo. Gracias — отвърна тя и простена наум. Щеше да бъде дълъг ден.
След като приключи с обилната закуска от боб, ориз и яйца, отиде в гостната. Тя беше празна, почистена идеално в подготовка за тържеството за Деня на мъртвите. Разходи се безцелно из стаята, спря да се възхити за миг на яркозелената керамична купа във формата на ананас и сърцето й се сви от сладка болка при спомена за любимата купа на Есперанса, абсолютно същата, на която тя така старателно беше събирала парченцата, когато се счупи. Рисунки на калии, снимки на семейството и икона на Богородица висяха по стените.
Централно място в стаята, заемаше красив олтар, направен под дървена арка и отрупан с големи оранжеви невени, които Офелия й беше казала, че се наричат cempasuchitl. Имаше още от тях във вазите, заобикалящи олтара. Банани, ябълки, тикви свещи бяха поставени в керамични съдове отстрани. Няколко черепчета от захар бяха подредени в задната част на масата: отдясно имаше метална кадилница, а вляво — високи бели свещи. Масичката с олтара беше покрита с бяла покривка, а под голямо, ярко изрисувано разпятие бе поставена снимка на Есперанса в златна рамка.