Лус отвори уста, от изненада, но не успя да издаде и звук.
— Не ставай смешна — отсече мисис Пенфолд. — Не си в състояние, да ходиш, където и да е.
— Но…
— Дете, ти си част от семейството на „Тайните езера“ и ще се погрижим за теб. Не се тревожи за парите. Имаш много по-важни неща, за които да мислиш. Ще раждаш! Ако бебето е решило, да излезе по-рано, както ми се струва, ти трябва лекар. — Надигна се и хвана ръката на Офелия. — Младо момиче, като теб… — цъкна пак с език. — Хайде!
— И аз идвам — каза Лус, докато ровеше в джобовете си, за ключовете на колата.
Мисис Пенфолд вдигна ръка.
— Ти ще изчакаш тук, скъпа. Може да отнеме известно време и ще ти бъде по-удобно, отколкото в някоя чакалня на болницата. — Видя съмнението, в очите й и се усмихна с истинско майчинско съчувствие. — Не се тревожи за приятелката си. Познавам Офелия от съвсем малка. Много съм привързана към нея и ще се погрижа добре за нашето момиче. Ще ти се обадя веднага щом науча нещо. А и ти изглеждаш изтощена. Маргарет ще ти помогне да се настаниш и да си починеш. — Мисис Пенфолд погледна към другия край на стаята. — Нали, Маргарет? — Прегърна Офелия през рамото, за нея въпросът беше решен. — Готова ли си, момичето ми?
Офелия спря пред Лус. Черните й очи като че ли бяха потъмнели още повече и лицето й изглеждаше бяло, като тебешир. Опита се да се усмихне.
— Не се тревожи, всичко ще бъде наред. Ще ми направиш ли една голяма услуга?
— Разбира се — отвърна Лус инстинктивно. В този момент, беше готова да направи всичко за нея.
— Ще се погрижиш ли за Серена?
Гърлото на Лус се сви. О, всичко, освен това. Не, не, моля те, помисли си тя.
— Разбира се — повтори отново на глас.
След като Офелия излезе с мисис Пенфолд, в стаята настана тежко, неловко мълчание, сякаш някой беше метнал плътно, дебело одеяло. Маргарет стоеше на вратата и наблюдаваше колата, която откарваше шефката й и бременното момиче в болницата.
— Точно от това се нуждае светът — промърмори тя, докато затваряше. — Още едно дете, без баща и без достатъчно финансова подкрепа, за да води нормален живот.
Лус премига невярващо, докато думите си проправяха път, към умореното й съзнание. Правилно ли беше чула? Обърна се и застана на пътя на слабата, очевидно заможна млада жена.
— Извинявай, но имаш ли представа, какво изживя приятелката ми?
Маргарет зяпна изненадано, от въпроса, а може би от самото отношение. Скръсти ръце на гърдите си и каза:
— Но тя сама си е виновна, нали? А и се притеснявам за бедното бебе. Хората ще го наричат „копеле“. Няма да им е лесно и на двамата.
— Не се тревожи за тях — сопна й се Лус. — Те ще се оправят. Ще им бъде много по-добре, отколкото ако се беше омъжила за този кучи син. Смяташ ли, че ако бяха женени, това щеше да го спре да я пребива с юмруци?
Маргарет се накани, да отвърне, но после се поколеба. Затвори уста и поклати глава.
— Съжалявам. Тя ти е приятелка. Не трябваше да казвам, тези неща.
— Не. Не трябваше. Не трябваше да говориш за неща, от които нищо не разбираш.
Лус се обърна и изтича навън от къщата, опитвайки се да избяга, от мрачния облак, който като че ли я следваше, независимо, колко бързо бягаше. Беше пъхнала ръце в джобовете си и ги стискаше в юмруци. Токовете на ботушите й оставяха отпечатъци в мекия чакъл, докато вървеше с бърза крачка, към високия жив плет. Най-накрая видя своя сладък, забавен малък фолксваген, паркиран в сянката. Чуваше, как Серена лае отвътре, а когато приближи още, видя лапичките й, опрени на прозореца. Отвори вратата и бутна напред предната седалка, за да стигне до кученцето. Серена отскочи назад, с наведена предпазливо глава и изпъкнали, от ужас очи. Лус застина на място, с ръка във въздуха. Не беше искала, да я подплаши.
— Толкова си зла за нещо толкова малко.
Пресегна се внимателно и потупа главичката й, само с пръстите на ръката си. Серена потръпна така силно, че цялото й телце се разтресе. Лус започна да гали слабото кученце, усещайки деликатните му кости и крехкия гръбнак. После с мек, нежен глас каза:
— Не знаеш какво става, нали? Целият ти свят бе преобърнат с главата надолу. Някаква непозната те грабва внезапно от дома ти, извлича те навън и следващото, което разбираш, е, че пътуваш неизвестно накъде. — Усмихна се тъжно. — Ей, Серена? Знам, точно как се чувстваш.
Наведе се импулсивно и целуна главичката на кученцето. Изненада се, когато то й отвърна, облизвайки с език лицето й.