Лус отстъпи встрани, като потупа Серена по гръбчето, за да не се разлае. Били приближи до най-ниските клони на дървото, с тиха котешка стъпка. Беше слаб, но раменете му бяха широки като на плувец.
Лус надникна и видя, каква беше целта му. В основата на най-долния клон, имаше малка групичка пеперуди. Затаи дъх, когато той спря отдолу неподвижен, но напрегнат. Котката се готви за скок, помисли си тя.
В следващата секунда ръката на Били се изстреля напред и мрежата падна върху клона. Лус ахна от изненада. Мъжът обърна китката си внимателно и отстъпи назад, като преметна мрежестата торба над дръжката, за да запречи отвора. Няколко пеперуди излетяха и се скриха високо, в листата на дървото, но в мрежата имаше поне пет пеперуди монарх, които се бореха да избягат.
Били беше хванал с едната си ръка, дръжката на мрежата, а с другата извади първата пеперуда, като я притискаше внимателно между палеца и показалеца си. Лус се възхити на скоростта и техниката, с които работеше, напълно концентриран, сякаш тя изобщо не беше там. Зяпна от учудване и ахна мълчаливо, когато той постави крилете на пеперудата между устните си, протегна се към левия си джоб и извади оттам найлоново пликче. После извади пеперудата от устата си и я пъхна внимателно в плика. Повтори процедурата отново и отново, докато всички пеперуди от мрежата бяха грижливо прибрани в пликове, които пъхна в чантичката, висяща на кръста си. Когато приключи с петте пеперуди, очите му започнаха да оглеждат другите клони.
— Какво правиш с тях? — осмели се да попита Лус.
— С тях ли? — Мъжът посочи чантичката си. — Маркирам ги — каза той, с тон, който показваше, че смята това за нещо очевидно.
Видя, че лицето й изразяваше съмнение и се усмихна снизходително. В ъгълчетата на очите му, се образуваха красиви бръчици и Лус си помисли, че сигурно има голям успех, сред жените, с тази крива усмивка.
— В момента нямам време, да ги маркирам всичките. Слънцето ще залезе всеки миг. Затова ще ги взема у дома. Ще премеря всяка от тях — дължината й, теглото… Ще проверя състоянието на крилете й, ще определя пола й и ще я маркирам. Ще ми отнеме около час, затова предпочитам да го правя, докато гледам някой мач. Предполагам, че ще събера поне петдесет от тук. Вече съм маркирал сто. Беше добър ден.
Погледна към полето и присви устни замислено.
— Това е чудесно място, за откриване на пеперуди. Едно от малкото, останали в района. Някога, имаше такива места, из целия Среден запад — диви ливади, поляни със златници, пълни с разнообразни еко системи, които осигуряваха чудесна среда за няколко вида пеперуди. Да не споменаваме пчелите. А сега? Както се пее в онази песен, превърнаха ги всичките в паркинги. — Млъкна и Лус почувства тъгата му при тази мисъл. — Всяка година идвам в това поле и сдържам дъха си, молейки се то да е тук, все същото.
— Не ги ли боли, когато ги слагаш в тези пликове?
Били поклати глава.
— Нямаше да го правя, ако ги болеше — отвърна той. — Пликовете са, за да не се наранят, когато размахват криле. Поставям ги в специална хладилна кутия и това ги успокоява за през нощта. Лежат неподвижно в тъмното, като заспали. На сутринта ги пускам и те тръгват отново, по своя щастлив, надявам се, път към Мексико.
— Никога не съм разбирала, защо ги маркирате. Крилете им ми се струват прекалено крехки за лепенки. Това не забавя ли полета им?
— Не. — Били извади лист с малки лепенки и й ги показа. — Виждаш ли, тези лепенки са свръхлеки. Пеперудите монарх са изумителни създания. Крехки, както каза, но и силни. Лепенките не са проблем за тях. Все едно да тичаш, облечен в тениска. Маркираме ги, за да получим отговори, на много от въпросите, свързани с тяхната миграция. Как се ориентират? Какви сигнали и знаци използват? Има толкова много неща, които не знаем, за тези невероятни насекоми.
Страстта, с която говореше за пеперудите, я трогна; такава отдаденост правеше хората изключително привлекателни. Жените подсъзнателно се надяваха, че ако мъжът може да се отдаде по този начин на някаква кауза, ще може и тях да обича толкова страстно.
— Затова всяка година ги маркираме — продължи Били — и ако някой намери пеперуда с лепенка, се обажда на изписания номер. Така че, ако да кажем, пеперуда от Небраска или Мейн успее да стигне до колониите им в Мексико и някой види лепенката, това ще ни помогне да научим повече. А колкото повече научаваме, толкова по-полезни можем да им бъдем. Да ги защитаваме и да съхраняваме вида им. Да се надяваме, че ще открием много от тези лепенки, тази година.