Выбрать главу

— Като говорим за синхронност… — каза тя с тих смях. — И какво те води в Ангангео, сред всички други градове и села?

— Пеперудите монарх, разбира се. Част от работата ми е, да наблюдавам колониите им и да ги описвам. Обичам проучванията и преподаването, но работата на терен ми е най на сърцето. Да съм в планините, за да обикалям светилищата на пеперудите… Това обичам да правя най-много.

Лус можеше да си го представи, в планинските гори как броди и търси пеперуди. Скитащ учен с раница на гръб и мрежа за пеперуди, повече д-р Ливингстън, отколкото обикновен авантюрист.

— Със самолет ли ще пътуваш?

— Не, ще шофирам. Имам прекалено много екипировка.

Тя се оживи при думите му и за първи път, си даде сметка за някои моменти от пътуването.

— Чух, че сега е опасно, да се пресича границата.

— Може да бъде. Но аз минавам по този път от десет години насам, така че познавам маршрута си много добре и не се притеснявам.

— Може би ще се видим там — подметна Лус, произнасяйки думите небрежно, като някакво предизвикателство.

Той наведе глава и я погледна въпросително.

— Да не казваш, че и ти…

— Аха.

Били изцъка с език невярващо и подръпна мустака си.

— Кога тръгваш?

— В момента вече съм поела по пътя, затова питах, за пресичането на границата. Не искам да налетя на бандити. Спрях тук за малко. Докарах една приятелка, но вече трябва отново да тръгвам. Искам да стигна там, преди Деня на мъртвите.

— Сама ли пътуваш?

— Надявам се, че не. Планът ми е и леля ми да дойде с мен.

— Това е хубаво. Не е добра идея, да се предприема такова пътуване сам, особено такова хубаво момиче, като теб. Просто се увери, че документите ти са изрядни, както и застраховката на колата ти, и се придържай само към главните пътища. Всичко ще бъде наред.

Лус се почувства по-добре от това, че получи окуражаване от някой, който беше извършвал това пътуване много пъти.

Били погледна към дърветата, отрупани с пеперуди.

— Преследвам пеперуди, от десет години и ако съм научил едно нещо от тях, то е, че това, което наричаме „съвпадение“, е по-скоро нещо очаквано, отколкото неочаквано. Мнозина учени и теолози вярват, че всичко, което се случва, може да бъде свързано, с някаква предишна причина, да се направи асоциация с нещо друго. Виж всички тези пеперуди монарх — каза той и вдигна ръка, за да посочи стотиците пеперуди, висящи в плътна маса и разкриващи тъмната сива страна под крилете си.

— Всяка от тях започва това пътуване сама. Но по пътя се събира с други пеперуди, всичките, насочили се в една и съща посока, към едно и също място, по едно и също време. Така, постепенно образуват река от пеперуди монарх, изпълващи небето. А през нощта се струпват заедно по дърветата, за да оформят спящи купове, като тези тук.

— Значи казваш, че и двамата сме на това място, защото следваме пътя на пеперудите монарх и изобщо не е странно, че сме се срещнали.

— Причина и следствие. Това намалява странността на съвпадението.

Лус се подсмихна.

— Но не много.

— Не — призна той и също се засмя. — Има милиони пеперуди. И само аз и ти. Но и двамата сме тук.

Само аз и ти. Лус си помисли, че този коментар прозвуча доста интимно.

— Може би първия път го нарече с правилното име — каза той. — Синхронност. Животът не е поредица от случайни събития, а по-скоро изражение на много по-дълбок и понякога, непонятен ред. — Усмихна се. — С други думи, може би е било предопределено да се срещнем.

Сърцето й трепна, докато изучаваше лицето му, за да провери дали той наистина флиртува с нея. Били просто се усмихна по този загадъчен начин, който тя не можеше да разгадае. Съмняваше се, че иска да каже нещо по-особено с това, но внезапно осъзна, че беше млада жена, сама в полето с хубав мъж. И се стъмваше. Не беше съвсем разумно да флиртува при тези обстоятелства, особено с някой, който съвсем очевидно я привличаше. И въпреки това, независимо от предупрежденията, които мозъкът й изпращаше, тя не се страхуваше от Били Макол.

Погледна надолу към Серена. Кученцето се взираше в нея, с изпъкналите си очи, ясен признак, че е напрегнато и готово да тръгва.

— Предполагам, че тогава ще оставим нашата среща в Мексико на съдбата. Или на съвпадението.