Били долови намека в гласа й и погледна нагоре. Слънцето залязваше и оцветяваше небето в същото ярко оранжево като окраската на крилете на монарха.
— По-добре да тръгваш. Ще стане студено през нощта. Тези пеперуди са доста умни, че така са се сгушили една в друга.
Настана неловка пауза, докато двамата постепенно се превръщаха в силуети в мрака. Лус се чудеше, дали Били ще й поиска телефонния номер или адреса на мястото, където ще отседне в Мексико. Той не го направи и тя изпита леко разочарование.
— Познаваш ли пътя? Мога да те изпратя, до колата ти?
Лус се огледа наоколо. Откри заострения покрив, на къщата на мисис Пенфолд, над мрачната линия на дърветата.
— Не, добре съм. Точно зад онези дървета е. А и Серена ще ме пази.
— Хубаво тогава. Грижи се за себе си, Лус. Ще се оглеждам за теб, когато стигна в Ангангео.
Тя се усмихна, поласкана по момичешки от небрежната му закачка.
— Благодаря ти за уроците по маркиране.
— Няма нужда, да ми благодариш. Имах си причина. С твоите умения предполагам, че догодина ще излезеш сама навън и ще маркираш чудесно. Имаме нужда от всички доброволци, които успеем да съберем.
Думите му прозвучаха, като насърчаването на внимателен учител, към надарения му ученик. Бузите на Лус пламнаха и тя благодари мислено, че е тъмно. После махна с ръка, обърна се и се отдалечи, със Серена на ръце от Били Макол и групата дървета. Хвърли бърз поглед през рамо. Мъжът вървеше, със спокойната си походка в обратната посока. Запита се, дали щеше да го види отново. Надяваше се на това, но може би нямаше да се случи. Независимо от всичко, никога нямаше да забрави този ден.
Докато излизаше от полето, се замисли, как всички отрицателни емоции и отчаяние, които беше изпитвала по-рано, си бяха отишли, заедно с дневната светлина. Пеперудите винаги успяваха, да я накарат, да се почувства по-добре. Есперанса преди й казваше, че е невъзможно да бъдеш нещастен, когато има пеперуди край теб. Сочеше й хората в парка и обясняваше: Погледни ги! Наблюдавай ги. Виждаш ли, как се усмихват, когато видят пеперуда? Не могат да се въздържат. Пеперудите са жива радост с криле.
Лус се усмихна, на спомена. Усещаше високата трева, която се удряше в дънките й, и топлината, от телцето на Серена в ръцете си. Чуваше звука, от собствените си стъпки, отекващи, сред заобикалящата я отвсякъде тишина. Мракът ставаше все по-плътен. Но в сърцето си чувстваше радост, която искреше все по-ярко и по-силно, а на душата й беше някак по-леко, докато вървеше сама, по непознатия път.
Единайсет
Климатът създава много опасности за пеперудите монарх, по време на пътуването им на юг. Ако е прекалено студено, замръзват и не могат да летят. Ако е прекалено горещо, се пренагряват и също не могат да летят. При прекалено силен вятър трябва да изчакат. Ако обаче останат на едно място по-дълго време, няма да успеят да завършат пътуването си.
Мислите на Лус се въртяха около Били и пеперудите, докато вървеше със Серена на ръце по мекия чакълест път към паркинга. Изненада се, когато видя женски силует, застанал до колата й. Щом я забеляза, жената размаха ръка и се провикна.
— Лус? Ето къде си била. Търсихме те!
— Маргарет? — Лус приближи и разпозна слабата фигура и светлата коса, на главния мениджър на градинския център. — Бях на разходка със Серена. — Сети се за Офелия и сърцето й заби ускорено. — Всичко наред ли е? Как е Офелия?
— Добре е — отвърна Маргарет с успокояващ глас. — Приели са я в болницата. Не се тревожи, просто искат да я поставят под наблюдение за известно време.
— Мога ли да я посетя?
— Лекарите са казали, че има нужда от почивка. Мисис Пенфолд е останала при нея и е уредила всичко. Каза да ти предам, че Офелия спи и че и ние трябва да направим същото.
Лус се поколеба. Къде щеше да прекара нощта? Маргарет явно забеляза несигурността й, защото я попита:
— Имаш ли, къде да останеш?
— Ами… ние дойдохме направо тук. Предполагахме, че ще отседнем при лелята на Офелия. — Разсеяно се почеса по главата, обмисляйки, какви варианти имаше. — Е, ще измисля нещо. В най-лошия случай, винаги мога да преспя в колата си. Може ли да остана тук, на паркинга?
— О, не, не — отвърна Маргарет. — Не е безопасно. Дори не съм сигурна, че е законно. Близо до болницата има хотел — предложи тя.
— Скъп ли е?
— Горе-долу. Но има много прилични мотели, не много далече от тук.