Лус кимна и вдигна ръка, за да оправи избягал кичур коса, от челото си.
— Приемат ли кучета?
Маргарет погледна с изненада, към Серена.
— Не може ли да остане, в колата през нощта?
Лус въздъхна със съжаление.
— Не мисля. Прекалено е мъничка и вече преживя много промени, а и обещах на Офелия, че ще се погрижа за нея. Не, не мога да я оставя. Ей, виж, наистина нямам нищо против, да преспя в колата за една нощ и съм убедена, че няма да има никакви проблеми, ако ми позволиш, да остана на паркинга.
Маргарет поклати глава, после изпуфтя с досада.
— Няма да мигна и секунда, като знам, че си тук, навън, а мисис Пенфолд ще ми откъсне главата, ако разбере, че не съм се погрижила, за теб. Можеш да пренощуваш при мен. Наблизо е. Имам разтегаем диван, на който можеш да спиш. — Погледна към Серена. С глас, имитиращ донякъде злата вещица от Запад, каза: — И малкото ти кученце също.
— Благодаря ти — каза Лус изненадана, даже направо смаяна от предложението, след начина, по който се беше държала отначало Маргарет. — Много мило от твоя страна.
— Слава богу, че кучето ти не е санбернарска порода. Малко куче, малко ако, нали така? Но ако се изпикае върху килима ми…
— Ще я пазя — обеща Лус.
Чувстваше се ужасно облекчена, че няма да й се наложи да спи в колата. Взе Серена отново на ръце и зарови лице в козинката й, за да скрие усмивката си. Някак си знаеше, че килимът щеше да бъде бежов.
На следващата сутрин, Лус се събуди от дразнещото ръмжене на косачката под прозореца си. Прозя се шумно и отметна завивката. Серена надигна главичка и ококори големите си кръгли очи, питайки без думи, защо прекъсва съня й.
Разтегаемият диван имаше тънък матрак, не много здрава рамка и беше наклонен надолу, под странен ъгъл. Затова Лус се изненада, че спа толкова добре и дори сънува. Най-вече Съли. Закри очите си с длани, опитвайки се да върне приятното усещане, но сънят си беше отишъл. Отпусна ръка и погледна към тавана, изпълнена с болезнен копнеж. Миналата нощ беше опитала да се обади на Съли. Искаше да чуе гласа му, защото се чувстваше леко виновна заради малкия си флирт с Били. Но батерията на телефона й беше паднала. Извърна глава и погледна към нощната масичка, където се зареждаше мобилният й. Трябваше да звънне на Съли, преди отново да поеме на път. Искаше да чуе гласа му, дори този глас отново да й се скараше и да се опиташе да я убеди да се прибере у дома. Истината беше, че всяка сутрин се събуждаше и се канеше, да направи точно това.
Серена изхленчи и задраска по вратата. Лус скочи след нея и я гушна в прегръдката си ужасена, че кучето ще се изпикае върху килима.
— Стискай, стискай, моля те, и да не си мръднала и един мускул — заповяда й тя, като размаха пръст пред муцунката й.
Пусна я на пода и без да откъсва очи от нея, страхувайки се да не направи някоя беля, се намъкна в дънките и в тениската, с които беше облечена и предишния ден. Бавно отвори вратата и надзърна, за да провери, дали хоризонтът е чист. Утринната светлина, навлизаше през широкия прозорец на хола, лъчите бяха нашарили бежовия килим, стените и дивана. Лъскавата модерна стая изглеждаше, като стаите, в които Лус си представяше, че живеят секси момичетата от списанията. Тя самата винаги беше живяла в стаи, пълни с цветове и спомени. Бюра, затрупани с писма и вестници, рафтове с множество снимки в рамки, религиозни картини по стените. От вида на апартамента на Маргарет, можеше да се направи изводът, че нейните интереси и връзки с външния свят бяха прибрани в кутии и скрити някъде по шкафове, далеч от чуждите очи.
Навън картинката беше почти същата. Докато Серена си вършеше работата, Лус се огледа из просторната гладка морава, простираща се наоколо, в средата на която имаше малко изкуствено езерце. Голяма косачка систематично оформяше тревата, напред и назад, напред и назад, оставяйки успоредни следи по нея. Апартаментът на Маргарет се намираше в една от четирите, напълно еднакви триетажни сгради, разположени симетрично, край езерцето. Нямаше никакви дървета или цветни лехи. Мястото беше напълно лишено от дивата, естествена красота и хармония, която Лус беше открила предишния ден в прерията.
Когато се прибра обратно в апартамента, чу звука от течащата от чешмата вода и тракането на чинии. Последва шума до малката кухня с оборудване от неръждаема стомана и гранитни плотове. Маргарет стоеше до мивката с дълга бяла памучна престилка на кръста и по пантофи. Косата й беше влажна, прибрана назад в стегнат кок. Лус погледна към измачканите си дрехи и се почувства като парцал, в сравнение с цялата тази свежест и чистота.