— Номерът е, да не разпъваш палатката си, върху камънаци, бодли или неравности. Веднъж един мой приятел, издигна палатката си, върху някаква подутина, а тя се оказа мравуняк на червени мравки. Проклетите агресивни малки копеленца! Жилят, като дяволи. След като разбуташ дома им, те нападат. Когато първата те ухапе, излъчва някаква миризма, която е, като аларма за останалите и другите дотърчават на мига.
— Феромони — поправи я Маргарет. Когато Стейси я погледна през рамо, с изненадано изражение, жената обясни с учителска интонация: — Мравката излъчва феромони. Това е миризмата, която кара останалите мравки, да идват на тълпи. И да хапят целокупно.
— Какво? — попита Стейси озадачено.
Маргарет направи гримаса.
— Означава всички наведнъж, заедно.
— А, да, да, точно това става — кимна момичето. — Кракът на моя приятел се поду като балон и виеше като банши. Все пак не умря. Макар че му се искаше, толкова много го болеше. Та така, не ви трябва да опъвате палатката си върху мравуняци. Или на място, с по-едър чакъл, защото няма да успеете да забиете колчетата си.
Лус и Маргарет се спогледаха съучастнически.
С помощта на Стейси, укрепиха палатката и забиха стабилно колчетата, за кратко време. Лус си помисли, че блондинката изглеждаше особено доволна, от себе си.
— Не знам за вас, момичета — каза Лус, — но с удоволствие бих седнала край огъня, с чаша вино.
— Чудесна идея — каза Маргарет и се отправи към колата.
Щом отвори вратата, Серена изскочи и се хвърли, право в ръцете на Стейси. Тя възкликна въодушевено нещо като „О, малкото сладко бонбонче на мама!“ и се заигра с нея, а през това време, Маргарет се върна с бутилка червено вино в едната ръка и притеснено изражение на лицето.
Обърна се към Стейси.
— Случайно да имаш тирбушон?
Лека усмивка се появи на лицето на момичето, а в ъгълчетата на очите й, се очертаха няколко дълбоки гънчици.
— Разбира се, че имам. Всяка истинска жена, трябва винаги да има в себе си тирбушон. Това е едно от най-необходимите неща и никога не пътувам без него.
— Ще се радваме, да споделиш чаша вино с нас — каза Лус.
— Вижте какво, мацки. Аз пътувам на стоп с едни момчета. Те са от Джорджия и са истински джентълмени. Но са свободни птици, ако разбирате какво искам да кажа. Следват турнето на „Уайдсприйд паник“.
— О, божичко! — възкликна Маргарет и хвана Лус за ръката. — Обзалагам се, че това са онези типове, които ни показаха задниците си.
Стейси се изкикоти.
— Много вероятно, да са те. Както казах, целта им е, да си прекарват добре. Отдавна започнаха да пият и, да си призная, вече са съвсем на черешата. — Скръсти ръце на гърдите си и нервно започна, да рови в земята, с тока на ботуша си. Въпреки че изглеждаше спокойна и весела, Лус разпозна блясъка на отчаянието, който се появи за миг в очите й. Блондинката продължи: — Ако нямате нищо против, момичета, ще ви бъда благодарна, да си донеса нещата и да остана при вас, тази нощ. Имам фъстъчено масло. — Червените й устни се разтегнаха в широка усмивка. — И тирбушон. Какво ще кажете?
— Разбира се — отвърна Лус, без колебание.
Мълчанието на Маргарет, беше прекалено дълго, за да се пропусне, но новата им позната бързо се досети, че Лус е тази, която взема решенията, и усмивката озари цялото й лице.
— Страхотно! Само отивам да си взема тирбушона и се връщам веднага.
Подаде Серена на Лус и изчезна в тъмнината.
— Да не си луда? Не я познаваме — възропта Маргарет, като се надигна, да вземе дървата за огъня. — Може да ни ограби, докато спим.
— Първо, съмнявам се, че ще го направи — отвърна момичето и внимателно завърза Серена, за едно от колчетата на палатката. — И второ, и теб не познавах добре, преди да тръгнем заедно на път.
— Вярно е — призна Маргарет. Клекна край огнището и започна грижливо да подрежда съчките за огъня. Изправи се и изтри длани в панталоните си. — Но не се обличам като шоугърла от вариете в Лас Вегас.
— Освен това, не знаеш как да опънеш палатка, мис Скаут. Трябва да те изритат от скаутската организация. И трето, какво имаме за крадене?
Маргарет се изсмя и бузите й поруменяха.