— Права си. Но пък, мога да наклада чудесен огън. Само гледай.
Запали клечка кибрит и коленичи, за да раздуха огъня сред цепениците, подредени в пирамида, между камъните на огнището. Първо се появиха искри, после и пламък. Скоро, под дървата заблестя ярка червена светлина. Маргарет стана и седна на дървената пейка до Лус. Изтупа прахта от коленете и ръцете си, с доволно изражение.
— Ето. Не е зле за зубър, нали?
— Ти си била зубър?
— Аха — отвърна тя и подпря лакти на коленете си. — Какво очакваше? Събирах насекоми. — Засмя се. — Имах очила със стъкла, дебели, като стъклото на бутилките от кока-кола. Направих си операция, когато бях на трийсет години, и сега имам идеално зрение. Съжалявам, че не се наканих по-рано. Но не се оперирах, за да съм по-хубава — добави тя. — Исках просто да виждам по-добре, когато ходех на теренни проучвания, и да не се излагам с очила.
Лус подсвирна изумено.
— Не преставаш, да ме изненадваш.
— Живея, за да те изненадвам — отвърна й Маргарет със смях.
Момичето замълча за миг и погледна внимателно към приятелката си, която се взираше в огъня.
— Направи ми услуга. Дръж се по-мило със Стейси.
Маргарет вдигна глава и я погледна.
— Просто не й вярвам.
— Защото не се облича като теб.
— Можем и така, да го кажем.
— Мисля, че ще изглеждаш добре, с малко повече цвят и блестящи камъчета, по дрехите си.
Маргарет изсумтя и хвърли многозначителен поглед, към измачканите дрехи на Лус. Скръсти ръце на гърдите си, после се втренчи в пътеката, по която щеше да дойде Стейси.
— Знаеш ли — каза тя, в пристъп на внезапна искреност. — Понякога съм си представяла, какво ли ще е, да се облека така. Лъскава и секси. Съблазнителна и лукава, като лисичка. Изисква се доста увереност във външния си вид, нали? — После извърна глава и замечтаното й изражение изчезна. — Е, аз никога не бих носила, толкова тесни дрехи. Просто не е в мой стил.
Лус си спомни, за семплата бежова униформа на Маргарет, за безцветния й апартамент, излязъл, като от страниците на списание, и осъзна, че тя явно беше заровила дълбоко в себе си, тази своя искряща, пламтяща от страст и живот страна.
— О, не знам — каза тя. — Мисля, че във всеки от нас има една малка искра, която чака да пламне отново.
— Смяташ ли? — Маргарет се разсмя и поклати глава.
Седяха така мълчаливо, няколко минути и гледаха, как огънят се разпалва все по-силно. Цепениците пукаха и хвърляха искри, които политаха високо в небето, стелещо се над тях, като черно вълнено одеяло. Скоро обаче, над главите им се разнесе жуженето на комарите, които идваха на ята и ги принудиха да се заровят из торбите си, за спрейовете, против насекоми. Лус видя телефона на Маргарет и се сети, че още не е звъннала на Съли. Поиска й го за малко и набра номера му. Впери поглед в беззвездното небе и слушаше мълчаливо как телефонът звънеше и звънеше напразно, докато накрая се включи гласовата поща.
— Здравейте, тук е Съли. Оставете съобщение и ще се свържа с вас.
— Здрасти, Съли, аз съм, Лус. Къде си? — каза тя, опитвайки се да звучи закачливо. — Аз съм в Оклахома. Утре вече, би трябвало да съм в Тексас. На къмпинг съм, можеш ли да повярваш? И не пътувам сама, а с две момичета, които срещнах по пътя. Те са наистина много мили. Слушай, знам, че отдавна не съм звъняла, но забравих зарядното си и батерията на телефона ми напълно се предаде. Затова използвам телефона на едното момиче. Исках просто да те чуя и да ти кажа, че съм добре, за да не се притесняваш. Обичам те. Чао.
— Всичко наред ли е? — попита Маргарет, като прибираше телефона обратно в чантата си.
— Да, благодаря ти. Чувствам се по-добре. Не мога да направя нищо повече.
Маргарет се поколеба, после остави чантата си на земята и кръстоса крака.
— Знаеш ли, можеше да си купиш зарядно на някоя от бензиностанциите, покрай които минахме.
Лус сведе глава, принудена да признае на глас това, което беше избутала в ъгълчетата на съзнанието си и за което, се опитваше да не мисли. Изпъна краката си напред и се зазяпа в пламъците, ближещи цепениците в огъня.
— Не исках да харча излишни пари. Причината е достатъчно убедителна. Не знам какво ще ми се случи, по време на пътуването и ми се струваше логично, да съм пестелива и да не купувам нищо, което не е крайно необходимо.
— Телефонът е нещо, крайно необходимо. Особено на пътуване като това.