Выбрать главу

— Леко четиво, за преди лягане? — изсмя се той.

— Това е моята библия.

Сам остави книгата на мястото й и пристъпи към аквариумите. Наведе се да погледне вътре и видя дузина гъсеници на пеперуди монарх, различно големи, поставени в стъкленици, всичките ядящи настървено листа от млечка.

— Виж ги само — каза той, приближавайки се още, за да погледне по-добре гъсениците. — Те са като машини за ядене.

— Само това правят. Ядат и растат.

— И акат.

Тя се засмя, защото нямаше как да се отрече и този факт, и се приближи до него.

— Почти толкова, колкото и ядат. Наричаме екскрементите им „фрас“, или пеперуден прашец.

— Винаги са ми били забавни, всички тези имена, които се дават на животинските екскременти — курешки, гуано, тор, дарадонки…

Марипоса се разсмя отново и отиде до третия аквариум. Гъсениците в него бяха по-големи, по над пет сантиметра. Една пълзеше по стъклото, оставяйки, едва видима лепкава следа по него.

— Тези приятелчета ще пълзят, докато открият най-подходящото място да се превърнат в какавиди — каза тя и се отпусна на колене, за да погледне горната част на капака. — Ела — махна на Сам да се наведе до нея. — Тук има две гъсеници, които висят от капака. Виждаш ли как са се извили главите им и приличат на въпросителна? Майка ми казваше, че по този начин гъсениците сякаш питат „А сега какво?“. — Усмихна се на спомена си. — Висят така с часове, като опитни акробати, без мрежа.

Сам изпълнително приклекна и се сгъна на две, с наведена глава, за да погледне. Коженото му яке проскърца и той изпуфтя леко, докато се опитваше да се намести по-удобно на твърдия дървен под. Марипоса прикри усмивката си, но тялото й се стегна от близостта до него.

— О, Сам, погледни! Онази там се превръща в какавида! Виждаш ли малкото зелено петънце, вляво върху тялото й?

— Да — отвърна той и гласът му потръпна от изненада. — Никога не съм виждал такова нещо.

Тя го погледна зарадвана, че се интересува от нещо, което беше толкова важно за нея. Загорялото му лице излъчваше сила, чертите му бяха остри, изсечени. Брадата му беше леко набола и Марипоса усещаше свежия аромат на сапун и кожа, който винаги се носеше от него.

— По-добре да проверя това кафе.

Изправи се и отиде в нишата, която й служеше за кухня, за да разсипе кафето в чашите. Сам седна на единия стол и кръстоса крак върху крак.

— Моят народ, има много легенди за пеперудите — каза той. — Пеперудата е символ на трансформацията, на промяната и на смелостта. Трябва да я вземеш за свой тотем.

— Смелост? — попита изненадано тя, докато поставяше пред тях, двете чаши с димящо кафе.

Отиде да вземе сметана и захар и ги сложи на масата, с две лъжички. После седна на стола срещу него и изля огромно количество сметана в чашата си.

— Смелост ли е, да се промениш едва, когато нямаш друг избор?

Сам не отговори и отпи от кафето си. Тъмните му очи блестяха и се взираха в нея, над ръба на чашата.

— Трезвеността и изчистването ми не бяха признак на безкористна смелост, Сам. Бях принудена да зарежа наркотиците от съдията, когато ме осъди, на три години затвор за трафик на дрога. Изпратиха ме веднага на лечение и макар това да бяха най-тежките трийсет дни в живота ми, съм благодарна за тях. Гледам назад и ме е срам, като се замисля за всички неща, които правех, когато бях наркоманка. Бях като една нисша гъсеница, движена само от едно желание, от глад, който не може да бъде заситен.

— Символизмът може да бъде силен съюзник — възпротиви се Сам и остави чашата на масата. — Нисшата гъсеница, се превръща, в създание с величествена красота. Това е могъщ образ.

На устните й се появи загадъчна усмивка и тя леко поклати глава.

— Защо всички мислят за пеперудите само като за красиви създания? Промяната — метаморфозата им — е истинското чудо. — Вдигна ръка и посочи аквариумите, пълни с гъсеници. — Никой не се замисля за това, че гъсеницата трябва да смени пет пъти кожата си, докато се превърне в какавида. Гъсеницата не просто се променя. Тя се преобразява напълно. Старата й форма умира и тя се преражда в нова. Това е чудото, което ни дава надежда.

Сам се облегна назад на стола си и отпусна загорелите си длани, върху коленете си. Големият му тюркоазен пръстен привлече погледа й. Орел, гравиран в среброто.