— Доведи Джак Макклюр — нареди той на Нина. — Доведи ми го колкото е възможно по-бързо.
Нина извади мобилния си телефон.
— Ще му се обадя още сега.
— Не — прекъсна я Пол. — Твърде вероятно е всичките ни разговори по мобилните телефони да се подслушват. Даже не искам да говоря по моя, освен ако не използвам предварително уговорени кодови сигнали.
— Ще намеря друг начин.
Пол кимна замислено.
— Сигурен съм.
40.
— Набий си го в главата, Джак — каза Шарън в спешното отделение. — Всички имаме таен живот, не само ти.
Сега Джак осъзна истината в думите й. Дъщеря му е водела таен живот точно под носа му. Все едно никога не я беше познавал. А това, разбира се, беше недостатък, за който Шарън непрекъснато го обвиняваше. Но като имаше предвид думите й, той реши, че трябва да разбере дали тя е знаела за тайния живот на Ема.
— Щом е била толкова силно привлечена от мъглявините на религията и държавното управление, защо не се е присъединила към някоя мирна организация като Първите американски светски проповедници? — попита Джак.
— Защото това беше Ема — отговори Али. — Защото тя никога не вършеше нещата наполовина, защото беше силна и сигурна в себе си. И преди всичко защото смяташе, че групата евангелисти, окупирали федералното правителство, са подстрекатели към война, че единственият начин да се привлече вниманието им, да бъдат атакувани, да бъдат изобличени, е с радикален отговор.
— Мразела е подстрекателите към война и затова самата тя е станала такава? — Джак поклати глава. — Това не противоречи ли на логиката?
— Философите твърдят, че откакто свят светува, „каквото почукало, такова се обадило“ е справедлив отговор.
Разхождаха се в джунглата от дървета и храсталаци зад къщата. Небето почерняваше, сякаш постепенно се покриваше със сажди, и студен вятър поклащаше най-горните клони. Джак премисляше казаното от Али, защото нещо в думите й го глождеше и придобиваше застрашителни размери в игралното поле, на което се озова.
Той поспря до гигантския дъб.
— Да обсъдим това малко по-подробно. Ема е знаела, че баща ти спечели изборите, че сегашната администрация почти си е изпяла песента. Защо просто не е изчакала идването на новия режим?
Али поклати глава.
— Не знам, но в действията й се усещаше припряност.
— Добре, нека оставим това настрани за момент. Ти каза, че тя е искала да изложи администрацията с радикално ответно действие.
— Точно така.
— Каза ли ти какво е имала предвид?
— Да. П-2 иска да провокира краен отговор от страна на администрацията.
— Но тогава със сигурност ще има кръвопролитие.
— В това се състои цялата работа. — Али облиза устни. — Нали разбираш, колкото е по-кървав, нападателен и жесток отговорът, толкова по-добре. Защото П-2 цели да покаже на цялата държава какво е истинското лице на сегашната администрация. Няма да им е лесно да приберат на топло всички членове на П-2. Според Ема те всичките са млади хора на нашата възраст, никой не надвишава трийсетте. Когато има кръв по улиците, когато Америка види синовете и дъщерите си избити, тогава най-накрая ще разбере истинската същност на хората, които изнасят война и смърт по света.
Джак беше потресен до мозъка на костите си.
— Планират да станат мъченици.
— Те са войници — отвърна Али. — Жертват живота си за това, в което вярват.
— Но това, което планират, е чудовищно, безумно.
— Каквато е и външната ни политика от осем години.
— Но не това е начинът.
— Защо не? Седенето със скръстени ръце не свърши кой знае каква работа, нали така? Всеки, който е казал или направил нещо в знак на протест срещу основани на вярата действия, е бил осмян или, още по-лошо, заклеймен като предател от новинарите, контролирани от администрацията. Господи, виж през какво преминават членове на опозиционната партия: нелегална война, скандали, данни, че правителството запушва устата на учените и специалистите по въпросите за оръжията за масово унищожение и глобалното затопляне. Ако ролите на партиите бяха обърнати, можеш да бъдеш абсолютно сигурен, че този президент досега щеше да е дискредитиран.