Выбрать главу

— Това ще ти коства кариерата — закани се Гарнър, докато отминаваха заспалата розова градина.

— Най-добре ще е, ако се успокоиш, преди да отправяш заплахи — отвърна Джак.

Гарнър крачеше напред и рязко се извърна.

— Ти постави под съмнение авторитета ми.

— Ти превиши правомощията си — тихо рече Джак. — Не сме в Ирак.

— Не е нужно. Става въпрос за националната сигурност. Имаме си работа с родни терористи, предатели на собствения си начин на живот.

Джак се вгледа в лицето на Гарнър. Беше решен да запази спокоен и уравновесен тон. Все някой трябваше да прояви благоразумие в този разговор.

— Защото не мислят като теб и сегашната администрация?

— Те отвлякоха дъщерята на бъдещия президент!

— Не знаеш дали е така.

— Да, благодарение на теб не знам. Във всеки случай не и със сигурност. От друга страна, разполагаме с подписа на П-2 на местопрестъплението.

— Някой друг може да го е оставил — изтъкна Джак.

Гарнър се засмя горчиво.

— Не вярваш наистина в това, нали?

— Честно казано, не знам в какво да вярвам, защото все още не знаем какво става.

Гарнър закрачи по обратния път.

— Добре. Да се върнем към разпита, за да разберем.

Джак се обърна и му препречи пътя.

— Няма да ти позволя да продължиш да измъчваш тези хора.

— Не можеш да ме спреш.

Джак отвори мобилния си телефон и го приближи към ухото.

— Така или иначе съм длъжен да се обадя на бъдещия президент.

Гарнър вдигна ръце.

— Виж ти. Тук съм, за да намеря хората, които хванаха дъщерята на новия президент. Какво ти е оправданието?

— Изтезанието не върши работа — отвърна Джак. — Човекът или млъква, докато умре, или, което е по-вероятно, лъже. Казва ти каквото искаш да чуеш, но това не е истината. За щастие има по-добър начин да се разбере дали тези момчета са престъпници.

Гарнър облиза устни. Джак забеляза, че гневът му се уталожи леко.

— И каква е блестящата ти идея?

Джак сгъна мобилния телефон и го прибра.

— Ще се върна там и ще поговоря с Крис Армитидж. После ще го пусна да си ходи.

— Луд ли си? Няма да ти позволя!

— Ще го освободим, както и Линк, когато се оправи — отсече Джак. — Ще ги проследим. Ще ги поставим под 24-часово наблюдение. Съвсем скоро ще разберем дали са замесени.

След като размишлява близо минута, Гарнър кимна.

— Идеята е твоя, ти сам ще се заемеш с наблюдението.

Твърде късно Джак разбра как Гарнър щеше да го накара да си плати за това, че го предизвика. Въпреки че повече от всичко искаше да се откъсне от Гарнър и да тръгне по следата на Сирил Толкан, Джак беше наясно, че не може да се измъкне от тази задача и затова кимна в съгласие.

— Ще ми е нужна помощ да държа под око двамата мъже.

— Това си е твой проблем. Погрижи се.

Докато се отдалечаваше, Гарнър извика след него:

— Имаш четирийсет и осем часа, умнико. И след като се провалиш, ще ти съсипя кариерата.

16.

— Защо лампата е изгасена?

В пълния мрак Али Карсън усети движението на въздуха в лицето си и се сви, сигурна, че той ще я удари. През трите дни, откакто беше тук, той нито веднъж не я удари, но заплахата за насилие винаги беше надвиснала, държеше я потопена в море от ужас, така че той вече нямаше нужда да я държи завързана за стола. Тя бе твърде изплашена и постоянно седеше на него.

— Какво ти казах? — Гласът на Крей звучеше като отделен от тялото му, приличаше на сърцевината на самия мрак. — Можеш да говориш само по време на ядене.

Тя продължи да държи главата си изправена. Вече знаеше, че той не иска да я нарани, а просто да й даде урок.

— Трябва да се концентрираш, Али.

По гласа му позна, че е седнал пред нея. От мисълта за тази новопридобита способност да различава нюансите в движението на звуците по тялото й премина тръпка. Това беше Рони Крей — мъжът, когото Ема беше срещнала и за когото искаше да научи повече неща. Сега беше неин ред. Налагаше се да държи тази мисъл на предно място в съзнанието си. Ема я беше научила как да бъде твърда, как да отстоява позицията си. Освен това Ема не изпитваше страх — черта, която Али никога не успя да придобие. Може би нейният шанс беше сега. Бъди смела, окуражи се тя. Съдбата те хвърли в същите ръце като Ема. Имаш шанс да довършиш това, което тя започна. Имаш възможност да разбереш този загадъчен мъж.