Докато се случваше всичко това, Крей запази мълчание, държеше ръцете й в тъмното, поддържаше връзка с нея. Тя изпитваше огромна благодарност за мълчанието, за човешката близост.
— В продължение на повече от десетилетие — промълви той най-сетне, когато сълзите й спряха и дишането й си възвърна нормалния ритъм — съществуваше конспирация за премахване на демокрацията. Едва в последните осем години тя изпълзя на светло. Под прикритието на знанието какво е най-добро за Америка клика от десни фанатици сключи пакт с религиозни фундаменталисти, които пламенно желаят да превърнат Америка в чиста християнска държава. Този алианс е ново изопачаване на това, което Айзенхауер злокобно е нарекъл „военноиндустриален комплекс“. Айзенхауер се е боял, че той ще поеме управлението на страната, и страховете му се сбъднаха. Негово величество петролът управлява Америка, негово величество петролът определя външната ни политика. Ако Близкият изток не беше пълен с петрол, изобщо нямаше да ни е грижа кой кого убива там. Даже нямаше да знаем какво е сунит, камо ли защо той иска да убие съседа си шиит. Но сега религиозното право насила се включи в микса, сега имаме президент, който вярва, че върши Божието дело. Но аз и милиони хора като мен по целия свят не вярват, че Бог съществува. В такъв случай чия работа върши президентът?
Али го слушаше с наострени уши. Чувстваше се напрегната като изопната струна, като извадена от себе си, сякаш е получила привилегията да излезе от тялото си, да се рее като дух над хората отдолу. И заедно с това чувство дойде и усещането за енергия и сила.
— Ти и аз, Али, сме потъпквани от този религиозен масов маскарад във вид на демократично управление. Колко пъти трябва този президент да каже, че не го е грижа какво мислят хората или Конгресът, че той знае кое е най-добро за нас, кое е правилно. Той има предвид, че неговият Бог знае, но всъщност неговият Господ не съществува. Неговият морал е заблуда, измислена от така наречените праведници, за да подкрепят твърдението си, че всяко тяхно решение е правилно, че цялата критика, насочена срещу тях, идва от един радикален ляв елемент. Те се опитаха да направят твърдата вяра в Господ синоним на патриотизъм, а здравословния скептицизъм — в синоним на държавна измяна. Ние трябва да се борим срещу този фалшив морал, трябва да го спрем, преди заразата му да се е разпространила твърде много.
Той стисна ръцете й за последно и ги пусна.
— Сега ме познаваш. Не съм казвал тези неща на друг човек.
Той се изправи и тя усети, че се оттегля. Искаше й се да му извика да остане, но знаеше, че не трябва. Бе научила урока си.
— Иска ми се да ти вярвам, Али. Това е най-горещото ми желание. Но все още предстои да докажеш, че заслужаваш доверие. — Гласът му отслабваше. — Вярвам, че ще се справиш. Имам вяра в теб.
17.
Джак не се върна повече у дома. Но се страхуваше, че баща му ще се опита да го намери, че ще използва властта си, за да го завлече обратно в стаята, през чийто прозорец се виждаше мигането на светофара и която беше заложник на скърцанията и скриптенията от среднощните стъпки на баща му.
Къде отиваш, когато изчезнеш от схемата, изградена от системата? Обратно към деня, в който си станал войник, или, ако си имал романтична душа, към деня, в който си постъпил в Чуждестранния легион. Но тези златни дни отдавна бяха избледнели. „Извън схемата“ за Джак означаваше да остане с Гъс.
Гъс притежаваше „Хай Лайн“, заложна къща на „Канзас Авеню“, където тротоарът лепне от телесни течности и по всяко време на годината влажен и упорит вятър блъска по мръсните врати на магазините.
Джак застана пред вратата на заложната къща в седем сутринта в деня след инцидента в хлебарницата и зачака Гъс да се появи.
Онзи не показа с нищо, че е изненадан.
— Ха, на бялото момче му е харесал булгурът. — Той отключи вратата и вдигна ролетката. — Трябваше да се сетя.
— Няма да се прибера вкъщи. — Джак последва Гъс в „Хай Лайн“ — дълго, тясно пространство със стъклени витрини вдясно и огромно огледало на стената вляво. Беше невъзможно да направиш каквото и да било, дори да си бръкнеш в носа, без Гъс да те види. — Искам да работя за теб.
Гъс включи флуоресцентното осветление, а след това и климатика, който забоботи на пресекулки.
— Е, мога да кажа „не“ въпреки туй, което ми каза пастор Таск. — Още светлини грейнаха в задната част на магазина. — Ха, той си мисли, че е гепил Господ за шлифера. — Лампите в стъклените витрини затрепкаха, преди да осветят заложените стоки. — Като те оставих вчера, ударих по някоя жица тук-там. Знам му спатиите на Сирил.