Гъс застана зад щанда, провери касата и напъха вътре пачка банкноти. После вдигна поглед. На лицето му се четеше лека изненада.
— Казвам се Огъстъс Търлингтън Трети, няма майтап. Т’ва име ме вкарва във всеки кънтри клуб в Америка. Докато не ми видят черната муцуна. — Той изсумтя. — Е, к’ви ги крепиш оттатък тезгяха? Така няма да научиш занаят.
В „Хай Лайн“ се отбиваха татуирани мъжаги, прегърбени типове, печелещи от порнография, буйни колумбийци, широкоплещести сводници, наркопласьори с жълтеникави лица и подкупни ченгета, чиито шкембета вървяха пред тях.
В началото работата на Джак се състоеше в изпълняване на нарежданията на Гъс или поне така си мислеха клиентите. Но всъщност той ги наблюдаваше така, както можеше само той, и изпиваше с очи всяка сделка.
— Искам да си в час к’во става тук — каза Гъс първата сутрин. Той изобщо не беше изненадан да види Джак пред магазина си. — Задачата ти е да опознаеш всяко копеле, дето редовно ми се носи тука.
Гъс живееше в голяма къща в края на „Уестморланд Авеню“, точно отвъд границата на Мериленд. Колкото и невероятно да звучи, къщата му беше заобиколена от дървета и гъсти храсти. Джак имаше собствена стая на горния етаж. Като погледнеше през прозорците, си представяше, че се намира в къща в клоните на дърво, цялата покрита с листа и защитена от зеленината. В извивката на един клон имаше гнездо, оцвъкано с курешки и пълно с перушина, което по това време на годината беше празно, но напролет нещата стояха другояче. Сутрин зеленото кътче беше осеяно в злато, а през нощта застинало под сребърен блясък. Като се изключат птиците и цикадите през август, наоколо беше тихо и спокойно.
И все пак понякога Джак чуваше музика. Част от него се свиваше, но самата музика — бавна, тъжна, смирена дори в кипящия й гняв — го привличаше. Постепенно той овладя вътрешния си страх и се осмели да се промъква долу. Тогава до ушите му достигаше мъжкият глас, дълбок, по-плътен и по-изчистен от този на Джеймс Браун. Сядаше на най-долното стъпало с обвити около кокалестите си колене ръце и се полюшваше леко в такт. В продължение на час-час и нещо се потапяше в реката от скръб и поглъщаше звуците, които го пронизваха до мозъка на костите и с тъгата си го издигаха на златна каляска, за да го пренесат над насмолени покриви, мигащи светофари, надути клаксони, свирещи спирачки, пиянски викове, в царство на пълно блаженство.
След като и последните ноти утихнеха, Джак се качваше обратно по стъпалата, изпълзяваше в леглото си и се унасяше в дълбок, безпаметен сън.
Всяка вечер музиката достигаше до ушите му и ритуалът се повтаряше: той се промъкваше тихо по стълбището и седеше сам, но не самотен, а свързан с един невидим свят чрез музиката, чрез думите, чрез гласовете на мъже, които са видели неща, които самият той не можеше дори да си представи.
През уикендите пастор Таск посвещаваше Джак в тайните на Божието дело. Работните му дни минаваха в „Хай Лайн“, където наблюдаваше, подреждаше и изготвяше каталози на тъжния парад от вехтории, които разорени клиенти донасяха на Гъс, за да ги оцени и ако прецени, че са подходящи, да ги приеме срещу скромни суми в брой. Скоро Джак научи, че повечето клиенти никога не се връщаха за заложените вещи, въпреки че те вероятно им бяха ценни по някакъв техен си начин, непонятен за никого другиго. Всеки месец Гъс провеждаше търг, на който разпродаваше стоките, непотърсени в рамките на половин година — едно от условията на договора с „Хай Лайн“. Винаги сред старите китари, часовниците „Таймекс“, брошките и златните медальончета се намираше и по някоя ценна находка. Несъмнено Гъс правеше пари от тези трансакции, макар че след по-малко от седмица на работа Джак знаеше със сигурност, че огромният му работодател си изкарва прехраната в задната стаичка.
По време на един подобен търг Джак се натъкна на кашон с комикси. Изпълнен с вълнение, започна да се рови из тях, докато не си даде сметка, че гледа собствените си книжки. Вероятно баща му беше дошъл през някой уикенд, докато той е бил с пастор Таск, и ги е заложил. Джак веднага разбра, че баща му никога не е имал намерение да се върне за тях. Обзе го неописуемо чувство на свобода, тъгата и радостта се сляха в едно, също като онази странна емоция, която го привличаше към меланхоличните вечерни музикални изпълнения на Гъс.
За миг се замисли дали да не помоли Гъс да удържи цената на комиксите от заплатата му. После отвори един и се зачете. Почти веднага го дръпна настрани, отвори друг и още един, и още един. Остави всичките настрани. После взе кашона и го сложи на щанда за продаване.