Зад тях изсвистяха гуми, чу се вой на клаксони.
Армитидж се извъртя назад, доколкото му позволяваше предпазният колан.
— Не можа да се измъкнеш.
— Когато поискам да се отскубна от тях, ще го направя — отвърна Джак.
Той се приготви да свърне вляво по „Кърби Роуд“, но видя пред себе си временен знак на колела, чийто надпис от мигащи лампички предупреждаваше нещо. Проблемът беше, че не можеше да го прочете. Наредените светлини гъмжаха като кошер пчели. Високата скорост му пречеше да намери неподвижната си опорна точка, да заповяда на дислексичния си мозък да прочете това, което отказваше да прочете. Затова се отклони вляво от магистралата.
— Какво правиш, по дяволите? — извика Армитидж, вкопчен в таблото отпред.
Джак веднага го разбра. Достъпът до „Кърби Роуд“ беше блокиран. Промушиха се между две дървени барикади и се врязаха в осеяно с дупки пътно платно, тук-там оголено до самата му основа. Работниците се разпръснаха с крясъци, обезумели от ужас. Колата пропадна в една дупка, после подскочи и тежко се стовари върху земята.
Воланът вибрираше в ръцете на Джак.
— Какво пишеше на знака?
— Не те разбирам. — Армитидж беше озадачен. — Можеш да четеш колкото и аз.
— Просто ми кажи какво пишеше! — изкрещя Джак.
— Следващият километър на „Кърби Роуд“ е в ремонт.
Засега нищо не можеше да помогне.
— Дръж се — мрачно каза Джак.
Те се друсаха по неравния път. Джак ту намаляваше, ту даваше газ, за да избегне най-дълбоките дупки. Изминаването на разтърсващия до мозъка на костите километър им се стори цяла вечност. След това колата стъпи на гладък асфалт. Джак забеляза, че сивото беемве крета по пътя зад тях.
— Защо ни преследват? — попита Армитидж, докато се обръщаше назад.
— Дяволски добър въпрос.
Джак отвори мобилния си телефон, набра Бюрото за алкохол, тютюн, оръжия и експлозиви, което се намираше на по-малко от пет минути от тях.
— Макклюр е, свържете ме с Бенет — изстреля веднага щом отсреща вдигнаха. Началникът Родни Бенет незабавно прие обаждането.
— Какво става, Джак?
— Ще разбера след няколко минути, шефе. Водя мощна опашка зад себе си. Последен модел сиво беемве петица. След три минути ще съм на „Клейборн Драйв“. Капанът ще щракне ли?
— Остави на мен — измърмори Бенет.
— Добре. До след малко. — Джак сгъна телефона. — Отвори жабката — каза той на Армитидж. — Извади бележник и химикалка.
Армитидж се подчини.
Точно след три минути Джак зави наляво по „Клейборн Драйв“. Попаднаха в скъп квартал с големи, изискани къщи сред просторни тревни площи и елегантни градини пред тях.
Джак, който с едно око следеше случващото се в огледалото за обратно виждане, забеляза сивото беемве да завива след тях. Характерната му муцуна тъкмо стъпи на „Клейборн“.
— Защо намаляваш? — Армитидж вече наистина беше разтревожен. — Ще ни настигнат преди…
— Млъкни и запиши номера на беемвето — изстреля Джак.
— Готово — отвърна Армитидж, докато драскаше припряно.
Джак чу сирени по „Кърби“, които идваха право към тях.
Когато беемвето приближи достатъчно отзад, той внезапно завъртя волана наляво. Колата прескочи бордюра, качи се на тревата, мина през нисък жив плет от чемшир и се скри зад къщата точно когато две коли на Бюрото за алкохол, тютюн, оръжия и експлозиви с включени сигнални светлини и виещи сирени свиха по „Озбърн Драйв“ и заклещиха мистериозния сив преследвач.
19.
— Тоя, дето ще го видим, не си пада по непознати — предупреди го Гъс. — Плюс това не обича белите, демек — две черни точки за теб.
— Тоест да остана в колата ли? — попита Джак.
Гъс завъртя волана и бавно тръгна по „Ти Стрийт“.
— Да бе, остани, че Мармозетката да дойде да ти пусне куршум в главата. Хич и не пита. Засмърди ли му — действа.
— Какво е мармозетка? — поинтересува се Джак.
— Няк’ва маймуна май, катери се по върховете на дърветата в горите, абе, нещо такова.
— Виждал ли си някога? Имам предвид истинска мармозетка.
— Аз, не.
Очите на Гъс проучваха улицата. Джак усети как нещо в приятеля му се изопна, толкова беше съсредоточен.
— Кога мислиш ми остава време за зоопарк?
Между Шестнайсета и Седемнайсета улица Гъс спря до бордюра и изключи двигателя.
— Ето ни в „Анакостия“. Не ти е мястото тука, чат ли си? Затуй стой близо до мен, не продумвай ни дума и не си завирай носа в чуждите работи, нали тъй?