— Кажи ми какво най-много ти харесва у Томпсън.
Али не се поколеба.
— Той подкопава основите. Смята, че цивилизацията е лицемерна, обича да показва как добрите хора осмислят постъпките си.
Крей отхапа парче бекон.
— С други думи, той е като нас. Като теб и мен.
— Какво имаш предвид?
Крей си избърса устата и се облегна.
— От моя гледна точка цивилизацията, за която пише Томпсън, е сложно преплетена с религията. А какво е религията в края на краищата, ако не тоталитаризъм? Острото осъждане на Адам и Ева от Господ, описано както в Новия, така и в Стария завет, не е нищо повече от поредица закони, които са толкова крайни, толкова възпиращи, че е невъзможно да се придържаш към тях. В така нареченото начало, в Райската градина, Бог казва на Адам и Ева, че им е осигурил всичко, което желаят и някога ще пожелаят. Само че виждате ли онова дърво ей там? Това е Дървото на познанието. Ако искате да разберете какво се случва наистина, ще трябва да изядете плода. Но, хей, чакайте малко, яденето на плода е забранено, така че забравете за познанието, в крайна сметка кой има нужда от него, при положение че съм ви дал всичко, което искате. И така, с една дума, религията настоява да живеем в невежество. Но всичко е наред, защото имаме свещеници и пастори, които да ни казват какво да правим и какво да мислим. Да продължавам ли? Добре. Какво ще кажеш за „Не пожелавай жената на ближния си“? Заповедта не казва „Не чукай жената на другия“, което е изпълнимо. Вместо това те нагърбва с невъзможна задача: забранява ти дори да си помислиш за секс с чужда жена! Разбираш ли какво става тук? Религията е измислена от хората, за да създаде греха. Защото без грях не може да има страх, а без страх как би могъл да контролираш огромни маси народ? Прибави към това една елитна теокрация, която периодично издава укази, които смята за подходящи, за да се държи на власт, и така дефиницията за тоталитаризъм е завършена.
Али осмисли за момент казаното от Крей и тогава отговори:
— А какво ще кажеш за тоталитаризма на Хитлер и Сталин?
По лицето на Крей се разля многозначителна усмивка.
— Ватиканът е приел мълчаливо Хитлер. Всъщност е бързал да отстъпи през 1933 година, като е подписал договор с Хитлер, който забранява на немските католици да участват в каквито и да било политически дейности, критикуващи режима. След войната е осигурил документи, фалшиви паспорти и други подобни книжа, като по този начин е помогнал на нацистите да избягат в Южна Америка, и нито един немец не е бил отлъчен от църквата за военни престъпления. Историческата връзка на християнските църкви с фашизма не може да се отрече и е документирана в публичните архиви. И като се замислиш, това изобщо не е изненада. Тоталитаризмът привлича тоталитаризма. Неговите привърженици са абсолютисти, по дефиниция те не могат да се извинят за своите престъпления. Помисли малко. Независимо дали е религиозен по природа като християнската църква или политически като останалите в историята фашистки държави, тоталитаризмът е основан на вярата. Абсолютната вяра в непогрешимите водачи. Поне ние, секуларистите, имаме свобода, както и задължение да си признаем грешките и да ги поправим.
Али се беше отнесла в мисли. Попиваше всичко като гъба.
— Вярно е. Виждам неща, които ме плашат — промълви тя най-после. — Група хора с огромна власт и непреклонни възгледи, всички други се страхуват да говорят на глас, повече ограничения на личните свободи. — Тя прехапа устни. — Какво означава това? Немислимо е, но възможно ли е да се отклоняваме от демокрацията?
— Самият факт, че задаваш този въпрос, е повод за празник. — Крей бутна чинията си настрани. — Ти ми кажи. Твоето мнение е толкова важно, колкото и моето.
Устните й се изкривиха в иронична усмивка.
— Въпреки че съм водила живот на привилегирована?
— Точно защото си водила живот на привилегирована — рече Крей сериозно.
Тя се изправи и събра чиниите и приборите.
— Не е нужно да го правиш — каза той.
— Сега имам повече сила. — С пълни ръце Али отиде до мивката със значително по-малко затруднение. С гръб към него започна да мие чиниите.
Крей стана.
— Али?
— Да?
— Свободна си да си тръгнеш когато пожелаеш.
Тя изтърка мазнината и жълтъка от една чиния и замислено я постави върху сушилника.
— Ако се прибера — каза тя, без да се обръща, — ще спра да уча.
23.
— Какъв капан? — попита Армитидж. — Какво имаш предвид? — Сега изглеждаше още по-паникьосан. Лицето му беше бяло като суграшицата, която отскачаше от предното стъкло на колата.