В новия дом на Шарън той вдигна една от снимките на Ема, но образът изглеждаше плосък и празен, жалка останка от някогашното жизнено и загадъчно момиче. Що се отнася до снимки на други хора от живота на Шарън, той знаеше, че няма да открие такива.
Тя нямаше минало и затова не можеше да разбере какво обаяние може да крие то за Джак. Тя имаше родители, но нито ги виждаше, нито разговаряше с тях. Имаше и брат, който работеше в Ротердам като международен адвокат. Поради причини, които той така и не успя да проумее, Шарън се бе изолирала от семейството и миналото си. Когато се срещаха като гаджета, тя му каза, че няма семейство, но след като се ожениха, той откри в боклука няколко снимки, разпилени от една стара кутия за пури. Майка й, баща й и брат й.
— Те са мъртви за мен — отсече тя, когато той я притисна. И никога не позволи въпросът да бъде повдигнат отново.
Джак често се чудеше дали това означава, че Шарън не сънува? Защото той сънуваше само миналото си — повторения с предизвестени резултати или пък, напротив, чудновати отклонения и обрати, които често си спомняше, след като се събуди, и които го разсмиваха или хвърляха в размисъл. Според него с течение на годините в живота настъпваше пълнота, която само миналото можеше да осигури. За него мисълта на Шопенхауер, че никой почтен човек в края на живота си не иска да го изживее отново, беше непоносима. Но му се струваше, че Шарън вярва точно в това, че с изтриването на миналото си се опитваше да изживее отново живота си.
Той върна снимката на мястото й, извърна се настрани, но настроението му не се оправи. Агресивният уют на къщата предизвика празнота в гърдите му. А що се отнася до сърцето, то замря в момента, в който тя се появи на вратата.
Под късата си пола Шарън носеше розови балетни пантофки с миниатюрни фльонги и тънки като хартия подметки. Те правеха движенията й из къщата елегантни и тихи дори на твърдите плочки на кухненския под. Както и да ги гледаше човек, краката й бяха великолепни. Джак се опита да не зяпа, но това бе като да накараш нощна пеперуда да не обърне внимание на пламък.
Тя отвори едно шкафче със стъклена вратичка над мивката и се протегна да вземе две чаши за вино. Фигурата й беше така добре подчертана, че Джак изпита нужда да поседне.
Тя отвори бутилка червено вино и напълни чашите.
— За щастие съм приготвила достатъчно храна за двама.
— А-ха — бе всичко, което успя да измънка той, защото преглътна един от язвителните си отговори.
Тя донесе чашите и му подаде едната.
— Какво?
— Какво какво?
Шарън издърпа един стол и седна отстрани на Джак.
— Познавам този поглед.
— Кой поглед? — Защо изведнъж се почувства като углавен престъпник?
— Поглед, който казва: „Скъпа, хайде да се награбим.“
— Просто се възхищавах на краката ти.
Тя стана и отнесе чашата си с вино до печката. Разбърка тенджерата и провери пилето във фурната.
— Защо не ми го казваше, когато бяхме женени? — Тонът й бе по-скоро печален, отколкото ядосан.
Джак я изчака да направи пауза, за да отпие от виното, и отвърна:
— Когато бяхме женени, бях смутен от красотата ти.
Тя се обърна.
— Кажи го още веднъж.
— Нали знаеш как се гледа секси филмова звезда…
Лицето й помръкна.
— Къде живееш ти? В Бевърли Хилс?
— Шар, говоря за фигура, плод на фантазията. Не ми казвай, че нямаш фантазии за…
— Клайв Оуен, ако искаш да знаеш. — Тя извади пилето и го остави настрани, за да спре сосът да къкри. — Продължавай.
— Добре, аз съм сам със… Скарлет Йохансон.
Шарън забели очи.
— Продължавай да си мечтаеш, мой човек.
— Сам съм с нея в съзнанието си — настоя Джак, — но когато се опитам да… нали знаеш… нищо не се получава.
Тя изсипа ориза в купа за сервиране.
— Това просто не си ти.
— Добре, не когато съм с теб. Но когато си помисля за Скарлет… наистина се замисля за нея… е, идва ми в повече. Чудя се защо богиня като нея би била с мен. И в този момент фантазията се изпарява.