Виоланте скочи на крака и грабна големия си шал.
— Кое време е? — попита.
Гретхен, която вече бързаше напред, отговори през рамо:
— Още няма изгрев, мадам.
Херцогинята последва вярната си прислужница надолу по стъпалата до главния вход, където двамата стражи се опитваха да удържат силно вбесения Рикардо Бруни зад кръстосаните си пики.
— Пуснете го! — извика тя.
Когато той се приближи, тя зърна тъмните сенки под очите му и разбра, че не е мигвал. Очевидно нещо се беше объркало. Много.
Рикардо избута херцогинята и започна да се изкачва нагоре, вземайки по три стъпала наведнъж. Тя хукна след него, прогонвайки стражите, които се опитаха да ги последват. Рикардо започна да отваря всяка врата, покрай която минаваше, докато накрая не стигна до спалнята на Джан Гастоне. Завари го да си похърква сладко-сладко. Джулиано Дами, облечен безупречно, играеше солитер на една странична масичка и чакаше господаря си да се събуди, докато обръщаше картите с дългите си бели пръсти.
Рикардо се втурна право към леглото, отметна грубо завивките и сграбчи предната част на нощницата на Джан Гастоне. Беше си цял подвиг да повдигнеш наследника на Тоскана до седнало положение, но Рикардо го стори, при това само с една ръка.
Джан Гастоне отвори замаяно очи, изсумтя и се фокусира върху Рикардо. Едновременно с това Дами скочи на крака и преобърна масичката, изсипвайки всичките карти на пода.
— Какво направи?! — изрева Рикардо в лицето на Джан Гастоне, едва сдържайки гнева си.
— Какво по… — започна Джан Гастоне, но не довърши.
— Ще ти кажа сега какво направи!
Сърцето и главата на Рикардо пламтяха от гняв, който се подсилваше от непоносимото чувство за вина — ако не беше оставил Пиа сама, сега тя щеше да бъде свободна. Бе поставил града над Пиа, но никога повече нямаше да повтори тази грешка. И затова обвиняваше най-вече себе си. В неконтролируемия си бяс бе изгубил и последната капчица здрав разум, бе забравил всички аргументи, които бе редил наум, докато се носеше като вихър от „Сан Галгано“ насам.
— Ти буквално каза на Фаустино Капримулго, че имаш свой шпионин в църквата! И така откриха Пиа, и сега той ще реши, че тя е Юдата в неговото семейство, че е предател на квартала му! Знаеш ли какво казва законът по този въпрос? Не, не знаеш. Но най-вече не знаеш какво ще й стори Нело! Ще я подложи на такива мъчения, че аз просто не мога, не мога… — Не довърши и само стовари юмрук върху завивките от безсилие.
Джан Гастоне вдигна тлъстите си ръце и запелтечи:
— Почакай малко! Та аз дори не знам кои са тези хора…
Застанала на прага на вратата, Виоланте се хвана за главата. Значи Джан Гастоне се бе появил с гръм и трясък на тайната среща. С типичния си егоизъм и арогантност той би могъл да провали всичките им планове. Тя свали ръце и поясни:
— Фаустино Капримулго е капитан на квартала на Орела. Пиа Толомей е омъжена за сина му Нело.
— А ти, ти… — обади се Рикардо с ръмжащ глас и пак пристъпи напред към херцога, обаче беше спрян от гласа му.
— Да не си посмял втори път да сложиш ръце върху наследника на Тоскана! — изрече тихо грамадният мъж. — Имаш късмет, че няма да заръчам да ти ударят сто камшика на голо и да те изхвърлят оттук! Имаш късмет, че дори си правя труда да разговарям с теб! Защото е под моето ниво да говоря с подобно низше създание като теб!
Рикардо отпусна безпомощно ръце край тялото си. Виоланте премести поглед от него към девера си, а Джан Гастоне, който не пропускаше нищо, веднага долови тревогата й.
— Но тъй като имаш късмета да бъдеш любимец на моята скъпа снаха и защото си толкова красив, ще ти простя провинението. — Изсумтя и добави: — И щом това е толкова важно за теб, мога да кажа на капитана на Орлите, че това няма нищо общо с тяхната глупачка.
Рикардо изсумтя презрително и отбеляза:
— Съмнявам се, че ще имаш подобна възможност.
С тези думи той се извъртя на пети и тръгна надолу по стъпалата.
Виоланте хукна след него и го дръпна за ръкава. Той се извъртя към нея и забравил всякакви обноски и приличие, изсъска:
— Как можа да му кажеш?!
Виоланте разпери безпомощно ръце и запелтечи:
— Мислех си, че той е помощта, която ни трябва! Писах му още на първия ден, когато се видяхме с теб! И не получих никакъв отговор. А после той се появява тук без всякакво предизвестие, сякаш от нищото!