— Но важното е, че си му казала! Ние владеехме ситуацията! Всички заедно я владеехме и без него!
— Кой по-точно? — едва не проплака тя. — Едно момче, старица, застаряваща жена и ти, тези ли хора имаш предвид? Та ние не можем да сторим нищо особено, ти сам го каза!
— И въпреки това можехме да ги спрем! А сега, благодарение на девера ти, откриха Пиа. Сигурно вече са я хвърлили в тъмницата, а после най-вероятно ще я осъдят на смърт по законите на града — твоите закони! С мен също е свършено!
Виоланте не каза нищо, нито помръдна. Остана вцепенена на мястото си, слушайки как стъпките му се отдалечават от нея, а после напускат двореца. Едва тогава се загледа през прозореца и забеляза как гърбът му се слива с тълпата, която вече се насъбираше в очакване тегленето на жребия. Игрите Палио бяха след по-малко от седмица, но сега това може би нямаше никакво значение. С плановете им беше свършено.
Тя притисна ръце към мястото под ребрата си, където я стягаше корсетът. И за да не може болката да я убие още сега, на място, с огромно усилие на волята тя я трансформира в сляпа ярост срещу девера си.
Значи в крайна сметка се случи. Пиа беше затворничка.
Но не в кула като първата Пиа, а обратно в Сиена, в мрачното и влажно подземие дълбоко под двореца на Орлите. Нело я беше довлякъл тук със собствените си ръце, като че ли не можеше да се довери на никого другиго за тази задача. Тя се бе съпротивлявала ожесточено и бе успяла да раздере едната му буза с ноктите си. Но въпреки това той я бе наритал право в тъмницата.
Намираше се в каменно помещение с дебела, подсилена с железни гвоздеи дъбова врата на едната стена и каменен барелеф на орел — на другата. Орелът сякаш я наблюдаваше непрекъснато с каменното си око. Тя не смееше да го доближи.
Имаше и една факла на стената, но тя не допринасяше с нищо за нейното успокоение — издължените и страховити сенки, които хвърляше по пода, криеха безименен ужас. Но реалността бе по-лоша и от въображението — петната от кръв по каменните плочи не можеха да бъдат скрити дори от играещите сенки. Пиа сложи ръка върху тях и разтри ръждивата гъста течност между пръстите си. Кръвта на Пантерата. Еджидио Албани бе пребит до смърт на същото това място. Еджидио Албани, който бе положил началото на целия този порой от събития само с едно шибване на камшика си през лицето на Виченцо. Но обвиненията срещу нея бяха различни. Тя бе шпионин на Медичите. Тежки обвинения, напълно достатъчни, за да я обесят.
Вярно е, че съдебният процес срещу нея трябваше да се проведе публично, но тя си знаеше, че нищо не би могло да я спаси от безмилостното правосъдие на Орлите, които бяха едновременно съдили, осъдили и екзекутирали един човек в същата тази тъмница. Доказателствата срещу нея бяха черно на бяло — към този момент Николета сигурно вече бе открила „Смъртта на Артур“, а на Фаустино не би му отнело много време, за да се досети, че именно тази книга й бе подсказала къде ще бъде следващото място за среща на Деветимата. Ала точно в този момент Пиа не бе в състояние да оцени иронията на факта, че Томас Малъри бе написал романа си, докато самият той е бил затворен в лондонския Тауър, нито пък, че героинята му кралица Гуиневир е била хвърлена в тъмница, задето е предала своя съпруг.
Пиа се зачуди дали някой ще се сети да й донесе някаква храна и вода. Но изминаха много часове, докато накрая чу стърженето на ключалката и скърцането на отварящата се врата. Сърцето на младата жена прескочи от страх, но на прага се очерта огромното туловище на Николета, държаща поднос. Усмивката й беше по-широка от всякога.
— Е, гълъбче, доста надолу си слязла, като гледам. Но не се тревожи, Николета ще се погрижи за теб!
С тези думи тя тресна силно на земята оловния поднос, при което разля бокала с вода, който намокри хляба, както и петната от кръв на Еджидио, които станаха отново яркочервени.
— Света Дево, но тук е много тъмно! А ти сигурно не си чула новините за нашата контрада! — разбъбри се весело слугинята, като че не бяха в тъмница, а в будоар. — Говореха за наследницата на Падовани, която тази седмица става на тринайсет — истинско семейство от Орлите, а и малката госпожица била пълна с жълтици! — Николета се приведе, погледна и през двете си тлъсти рамена, а после заговори съзаклятнически: — Невероятно добра партия ще бъде това момиченце за някой късметлия от Орлите! — Свинските очички на слугинята просветнаха като мъниста в сумрака и усмивката й стигна почти до ушите.