Пиа разбра, че вече й бяха намерили и заместничка.
След като предаде съобщението си, Николета се обърна към вратата и в този момент забеляза факлата.
— Брей, колко малко светлина са ти оставили! Че тя дори не си струва!
И с тези думи се изплю в месестата си ръка, изгаси пламъка и факлата изсъска в тон със злобата на слугинята, която веднага след това затвори вратата след себе си.
Оставена в пълна тъмнина, Пиа си спомни как веднъж бе казала на Рикардо Бруни, че може да вижда в тъмното като кукумявка, като Минерва. Но защо всичко трябваше да я връща отново и отново към него? Той вече бе безвъзвратно загубен за нея, а тя бе ослепена и уплашена, лишена и от малкото власт, с която бе разполагала.
Наложи й се да опипва по земята, докато открие хляба си. И докато предъвкваше къшеите, не можеше да бъде сигурна дали не са подгизнали с кръвта на Еджидио.
Предъвкваше едновременно скромната си вечеря и новините, които й донесе Николета. Нело би могъл да се ожени повторно едва след смъртта й. Това означаваше, че щяха да я държат жива поне до спечелването на надбягването, защото дори и толкова студен и пресметлив човек като Салваторе не би могъл да не се възмути от убийството на дъщеря си, а като приор на Кукумявката, той беше ключова фигура за успеха на Деветимата. Но после какво?
Останала сама в тъмнината, тя започна да си говори с Еджидио Албани — единствения друг човек, познал онова, което бе сполетяло сега и нея.
На вечерта преди тегленето на жребия Виоланте реши да се изправи очи в очи със своя девер. Нахлу в покоите на Джан Гастоне, без да чука. В момента той се напъхваше в дрехите си с помощта на Дами. Тя се насочи право към него, без въобще да си прави труда да обърне гръб, докато го облекат.
— Защо? — започна направо без всякакво встъпление.
— Но, сестро, ти самата ме помоли за помощ! — изгледа я смаян той, неспособен да схване вината си.
Тя само поклати глава. Не можеше да отрече, че думите му са истина.
Джан Гастоне започна да върти раздразнено шалчето около врата си и Дами, с лекотата на дългогодишната практика, го развърза и пак започна процедурата по връзването му.
— Скъпа сестро — обади се пак Джан Гастоне, — този човек, Фаустино, нали така беше? Та този човек е разбойник. Още живее в миналия век. И затова трябваше да се изправя очи в очи с него. Сега, след като се е срещнал с наследника на Медичите, той няма да ни причинява никакви неприятности повече, можеш да бъдеш напълно сигурна в това! Към края на срещата ни вече изглеждаше доста по-покорен. Ти ме помоли за помощ, аз ти помогнах. Това е.
Виоланте не вярваше и думица от чутото, но като че ли го разбираше.
Джан Гастоне бе чакал дълго своето херцогство. Виоланте знаеше, че през последните години той бе живял, тлеейки отчаяно в замъка на съпругата си, без обич и без приятели, неспособен да мисли за нищо друго, освен за херцогството, което дори не беше още негово. Сега тя му бе прехвърлила известна доза власт и той бе сграбчил жадно тази възможност да управлява, но бе обърнал всичко с краката нагоре. Бе заличил с един замах всички предимства, с които бяха разполагали до момента, и бе сложил окончателно край на шансовете им да узнаят идентичността на Ромул. Сега единственото, което им бе известно, бе, че на Палио се готви държавен преврат, ала нямаха представа нито точно къде, нито точно как.
Единственото, за което се радваше сега, бе, че участието на Рикардо в тази афера бе останало в тайна и освен ако дързостта му да влезе и да излезе с грохот от двореца тази сутрин не е била забелязана от неподходящите хора, то Фаустино и Деветимата все така нямаха никаква представа за неговата роля в заговора за спасяване на града за Медичите. За съжаление в стремежа си да опази неговата тайна Пиа бе позволила да бъде хваната в онази църквица — макар че как и защо изобщо е била там, Виоланте изобщо нямаше сили да мисли. И сега Рикардо бе обобщил много точно бъдещата й съдба — Фаустино смяташе, че има предател в семейството и най-вероятно щеше да повдигне обвинения срещу Пиа, опирайки се на закона. Или пък щеше да остави тази задача на отмъстителния Нело, който щеше да накаже невярната си съпруга, без въобще да се съобразява със закона.
Виоланте се приближи към прозореца, загледана в огромния площад. След седем дена щеше да се проведе новото Палио. След седем дена нейната съдба щеше да бъде решена. И след седем дена — защото Фаустино няма начин да не я задържи жива до провеждането на състезанието — Пиа Толомей щеше да бъде мъртва.