Рикардо се стресна от тази непривична за баща му проява на обич. Ковачът не се сдържаше на едно място и непрекъснато се кокореше. Ако не беше толкова потънал в събитията от предишната нощ, Рикардо би се запитал защо баща му е толкова напрегнат. Но сега той не бе в състояние да се концентрира върху жребия. От една страна, знаеше, че жребият ще бъде по някакъв начин подправен от Деветимата и че Леокорно ще бъде изтеглен за него и за Кулата. От друга страна, единствената му грижа в момента беше участта на Пиа. Тази сутрин бе подхвърлил само едно небрежно довиждане на коня си, който бе помръднал в отговор едно ухо. Знаеше, че не е необходимо да си взема дълго довиждане с кон, който щеше да се върне обратно в конюшните на квартала на Кулата още същата вечер.
Рано сутринта Рикардо бе изпратил Зебрата до дома на Орлите, за да се опита да разбере къде е затворена Пиа. Зебрата му докладва, че цялото семейство се било върнало в града и са станали късно. Фаустино и Нело са закусили в голямата зала, но Пиа не се виждала никъде. А после, докато се мотаел из кухнята в очакване на бисквита, Зебрата бил видял тлъстата слугиня Николета да слага чаша с вода и парче хляб на един оловен поднос и да изчезва надолу по стълбите.
Когато бе чул това, Рикардо бе потреперил. Той знаеше, че като предател на семейството си и, което бе по-лошо, на квартала си, Пиа е затворена с пълното одобрение на закона. Предполагаше, че я държат в тъмницата под къщата, където бе видял и Пантерата — студена, без прозорци и все още с петна от кръвта на Еджидио. Познавайки куража и решимостта на Пиа, той знаеше, че тя ще пази тайната му, каквото и да й струва.
Сега той погледна групата на Орлите. Ухилен, доволен и добре отпочинал, Фаустино изглеждаше сигурен в онова, което предстои. Тегленето на жребия се извършваше от Франческо Мария Конти — хитър и обигран тип в черни дрехи, със сребърно бастунче в ръка и бяла половин перука. Конти беше член на квартала на Жирафа, но беше считан за неутрален заради поста му на председател на съвета на Сиена под управлението на херцогинята. Рикардо обаче познаваше добре истинската му същност. В мига, в който Конти заговори, младежът веднага позна гласа от предишната нощ — той беше закачулената фигура, която говореше за сигурността в подправянето на жребия, същият, който знаеше най-много за Ромул.
Потънал в тези свои мисли, Рикардо слушаше безстрастно как десетимата жокеи бяха викани един по един, за да им бъдат предадени и конете. Почти щеше да пропусне собственото си име, което беше съчетано (как ли?) с Леокорно. Почти не усети успокоителната прегръдка на баща си, нито радостните възгласи на съседите си, които знаеха, че красивият липицанер е невероятно бърз. От вниманието му убягна странният факт, че Берио — победителят от миналия месец, не беше даден на никого. Вместо това бе зает да не откъсва очи от Нело, който беше изтеглен заедно с Червио — неговият красив черен жребец. Още по-бледият под странната си черна грива Нело имаше две кървави следи върху лицето си — дълги белези от одраскване, оставени от една бореща се за живота си жена, която бе раздрала бузата му.
На Рикардо му се искаше да разбута тълпата и да одере и другата буза на Нело, за да си бъде лика-прилика с първата, да го заведе насила до дома му и да го принуди да изкара Пиа от килията й. Би захвърлил всичко на този свят, даже самия си живот, ако точно в този момент тълпата не се бе разделила, препречвайки пътя му. Към тях маршируваха градските стражи, в две стегнати колони. Рикардо се закова на място, очаквайки ръцете им да се насочат към него, но стражата го подмина и се насочи към ложата на херцозите. Спряха се, чак когато стигнаха пред неговия немезис — Джан Гастоне.
Когато Рикардо проточи врат, за да чуе какво ще кажат, видя как наследникът на Тоскана зяпва, как брадичките му се очертават една по една и как после остава с отворена уста като риба, обръщайки се бавно към своя съсед на подиума.
Над площада се бе възцарила гробна тишина. Дори и скорците не смееха да се обадят. Капитанът на стражата се провикна:
— Джулиано Дами, арестуван сте по обвинение в содомия в съответствие със законите на херцогинята!
Сред стражите се виждаше и един рус младеж с виолетови очи и пълни устни, сочещ с пръст към своя съблазнител. Младежът беше Фабио Капримулго — племенникът на Фаустино.
Рикардо извърна очи към Виоланте — тя беше зяпнала точно като девера си.
— Как смеете… — започна Джан Гастоне, но преди да успее да каже каквото и да било, Дами беше окован и завлечен през площада към градския затвор.