Уви и двете деца — и мъртвото, и живото заедно, и ги отнесе незабелязано надолу. Край бреговете на река Арно той извади живото бебе от парцала, замести го с три големи камъка и пак уви вързопчето. Захвърли го в реката и се обърна с гръб към нея, още преди да бе чул плясъка. После грабна живото дете и се втурна обратно към двореца.
Край големите порти завари един мъж, който тъкмо отвързваше коня си. Познаваше този човек съвсем бегло — майстор ковач от Сиена, известен като най-добрия налбант в цяла Тоскана, който бе повикан, за да се погрижи за любимия кон на херцога. Стана ясно, че човекът тъкмо си тръгвал и надали скоро щял да идва насам. Сиена не беше много далече от Флоренция, но пък беше достатъчно далече. Дами връчи детето на този мъж, заръчвайки му да отгледа момчето като свое по изричната заповед на великия херцог. Веднага забеляза, че сърцето на грубия ковач омекна под погледа на бебето, а ръчичката, която се протегна изпод парцала, го накара окончателно да се съгласи. Но решаващият фактор беше кесията, която му връчи Дами — тя тежеше почти колкото детето.
С душа, редуваща светлината с мрак, Дами отиде право при господаря си, който го чакаше търпеливо в стая, мрачна като онази, в което слугата бе извършил убийството.
— Свършено е — докладва. — Ти вече си единственият наследник на великото херцогство!
Джан Гастоне кимна само веднъж, а Дами му обърна гръб, обичайки го с една идея по-мъничко от преди. Едва когато затвори вратата след себе си, той се разтрепери.
Ето как Доменико Бруни, опечален от скръбта по загубата на младата си съпруга, но окрилен от работата си за Козимо III, Великия херцог на Тоскана, без да знае, отнесе в дома си в Сиена наследника на Медичите.
Изправен лице в лице със собствената си смърт, Джулиано Дами не искаше да поема рискове, разсъждавайки по въпроса кое ще натежи повече в Деня на Страшния съд — убийството или спасението. Единственото, което знаеше, бе, че разполага само с един коз — и той го изигра, за да спаси жалкия си живот.
Бе изпитвал страх от Виоланте, защото й бе причинил такова голямо зло, и затова тя бе за него непрестанен източник на ужас. Колко ли би се смял Сатаната, че сега именно тя държеше в ръцете си неговия живот! Дами, разбира се, не разказа на Виоланте цялата история. Дори и в момент без изход като този той бе достатъчно хитър, за да си даде сметка, че ако й признае убийството на единия от близнаците, тя никога няма да го освободи.
И затова й представи случката така: единият от близнаците бил умрял и затова го хвърлили в Арно, а другият трябвало да бъде убит по заповед на Джан Гастоне. Обаче той, Джулиано Дами, спасил детето, като го дал за отглеждане на Доменико Бруни. Давал си сметка, че по този начин най-вероятно изгаря всички мостове към господаря си, но не виждал никакъв друг начин, по който да избегне бесилката.
Разтърсена до дън душа, Виоланте седя дълго време в мълчание. Студът на тъмницата се пропиваше в ръцете и краката й, но сърцето й гореше от слънцето и сянката на радостта и загубата. Радост, че има син, и то какъв син! Мъж, когото вече обичаше с обич, която вече можеше да пусне на воля. Но и болка по загубата на момчето, което беше умряло и чиито дребни кости лежаха на дъното на Арно, само с три камъка за другари — по един за всеки от часовете, през които беше живял. Изпълваше я и чувство на загуба по двайсетте години от живота на живия си син, които беше пропуснала — първата му усмивка, първото му зъбче, първото му причастие. Но после отново радост, че е получила в дар този истински добър, истински храбър и истински грижовен млад човек. Тя не можеше да се похвали с никакъв принос към обноските и характера му. Би приписала тези качества на наследствеността, защото Фердинандо някога беше изискан млад мъж, а и Джан Гастоне също. Ала и двамата бяха раздавали любовта си на момчета и мъже и причинили много болка на съпругите си, без да броим, че единият от тях беше прибягнал до детеубийство по пътя си към властта. Какво наследство би било това, а?!
Виоланте излезе замаяна от мрака на тъмницата под ярките лъчи на слънцето. Спря само, за да каже на надзирателя, че Дами трябва да прекара и тази нощ в молитви и покаяние, а утре, на Палио ще бъде помилван.