Стига толкова!
— Зебра, искаш ли да спреш всичко това? — прошепна му Рикардо. — Искаш ли всички тук отново да заживеем в мир?
Една старица, една застаряваща жена и един младеж. И към тази странна групичка — дете. Безполезна работа. Така би казала херцогинята, да. Обаче Зебрата имаше право да ходи навсякъде, никой не го мразеше и никой не му задаваше въпроси. И след като момченцето кимна, Рикардо разбра, че е приключил с пазенето на тайна.
— Тогава ми помогни! — рече. — Разбери кога точно Пиа Толомей ходи на изповед в църквата на Орлите!
Осма глава
Гъската
Пиа взе малкото шишенце, което Нело й беше връчил в умиращата светлина, нахлуваща през прозорчето на килера, и прочете внимателно изписания с изящен почерк надпис: „Лопен“. А отдолу и състава му: „Кора от бреза, смирна, индиго, черница, стипца, черна сяра“. Над черните букви се виждаше миниатюрна картинка на бяла гъска с оранжева човка и едно черно като мънисто око, а над нея — зелено-бялото знаме на Ока — квартала на Гъската.
Пиа сведе очи към съпруга си, който седеше и чакаше, съблякъл ризата си. Бялата му неокосмена плът и хлътналите гърди блестяха под лъчите на залеза.
— Какво е това? — попита.
— Боя — отсече кратко Нело, развърза панделката на бялата си коса и я освободи. — Не съм те молил да ми задаваш въпроси. Казах ти да ме боядисаш. Започвай!
И отпусна глава над отвора на каменния леген. Пиа забеляза стърчащите през перлената му кожа кости на гръбнака му. Нямаше представа защо му е хрумнало да боядисва косата си. Може би най-сетне му бе дошло до гуша от странния му цвят. Може би в пустата му душа все пак се прокрадваше някаква частица суета и той бе решил да си придаде поне донякъде нормален вид за Палио дел Асунта през август, когато погледите на всички жители на града щяха да бъдат насочени към него. Но каквито и да бяха причините за това негово решение, тя не възнамеряваше да спори с него. Не и след миналата нощ.
Без да казва нищо повече, тя изпя вода върху главата на Нело, за да навлажни косата му, както гласяха инструкциите на шишенцето. Водата беше студена и тя имаше удоволствието да го види как потръпва. Изглеждаше несправедливо неговата коса да е по-дълга от нейната. Тя нанесе мастилената смес върху скалпа му, втривайки я добре, макар да нямаше никакво желание дори да докосва плътта му. Но все пак продължи да търка и да я размазва по косата му, докато накрая всичко бяло не бе погълнато от тъмния като черна нощ пигмент. Докато отмиваше излишното от главата му, усети, че ръцете започват да я сърбят от силната смес. В легена, подобно на змии, се извиха черни струи вода. Тя си представи как сместа се пропива в акведуктите далече под улиците на града и отравя водите му така, както Нело беше отровил този дом.
Когато всичко беше готово, тя уви главата му в голяма кърпа — сега косата му беше точно толкова черна, колкото и собствените й накълцани къдрици. Нело се изстреля от килера, без дори да й благодари. Пиа се опита да измие ръцете си в големия леген, дори ги търка до зачервяване с четка за дъски, но нищо не бе в състояние да ги промени — оставаха си черни като греха.
Когато камбаните удариха три пъти, Пиа от рода Толомей напусна новия си дворец и излезе насред квартала на Орлите. Беше покрила главата си с дантелен воал. Би могла да си сложи и перука, разбира се, както правеха по-зрелите дами, но раните по главата й бяха твърде много и твърде болезнени. Затова тя покри срама си, предполагайки, че вече е толкова грозна, че никой не би пожелал да я погледне. Ала много грешеше. Подравнена с ножиците, косата й висеше като блестяща черна камбанка. Въпреки порязванията и белезите лицето й си оставаше все така образец на съвършенство. Невероятните й очи все още не бяха победени. Така, с късата си блестяща черна коса тя приличаше дори още повече на Клеопатра. В зле премереното си желание да опетни красотата й Нело я бе направил още по-голяма.
Но тъй като нямаше никаква представа за това, Пиа ускори крачка. Малко закъсняваше за изповед. Вървеше напълно уверено по вече познатите й улички. Не че се радваше, че бе сменила един квартал с друг и че сега знае наизуст пътя към църквата на Орлите. В родния й квартал на Кукумявката имаше малко площадче, наречено Пиаца Толомей. Там тя винаги се бе чувствала в безопасност. Зачуди се дали някога ще го види отново.