Чуваше Николета — нейният постоянен цербер, да пухти след нея в горещината и се изпълни с радост заради неудобството, което й създаваше. През последните два дена Пиа бе започнала да ходи да се изповядва. Слугинята нямаше право да влезе с нея в изповедалнята, така че Пиа можеше да говори спокойно със свещеника или просто да си седи и да мълчи. Вярата й бе претърпяла значителен срив от онова, което й се бе случило напоследък. Нямаше особено голямо желание да говори с Бог и залагаше много повече на малката езическа монета около врата си, но възможността да избяга от живота си дори за четвърт час бе прекалено изкусителна, за да си позволи да я изпусне.
Спомни си за първата Пиа, която си почиваше в „Чистилището“ на Данте, и й завидя за удобната забрава, която бе създал около нея поетът, където отегчението, еднообразието и съжаленията бяха единствените злини, които можеха да я сполетят. А за тази Пиа чистилището, в което я бяха хвърлили, беше изпълнено с много страх. Първо Нело беше отрязал безмилостно косата й, после я бе накарал да боядиса неговата, от което ръцете й бяха все още черни, и накрая всяка нощ й се налагаше да се бори със съвсем реалния страх, че той ще дойде в леглото й и ще си поиска своето като неин съпруг. За тази вечер поне знаеше от инструкциите, които Фаустино беше дал на готвачката, че съпругът й и баща му ще ходят на някакво важно събиране в катедралата, което означаваше, че и тази нощ щеше да бъде пощадена.
Слънцето бе изпълзяло високо в небето и целият квартал беше притихнал. Повечето от Орлите по това време спяха. Пиа бе заобиколила някакви деца, играещи на топлия калдъръм. Преди три дена би им се усмихнала. Преди три дена би си помечтала как ли ще изглеждат нейните деца. А сега техните дребни крачета и блестящи къдрици й причиняваха толкова болка, че ги избягваше като чумави. Отскочи навреме от една кофа с помия, изхвърлена през близката врата, обаче мръсната вода заля Николета, което оправи значително настроението на Пиа. Слугинята започна да кълне горката домакиня и да я бие по раменете с ветрилото си, принуждавайки я да си влезе в къщата.
Пред вратата на църквата имаше някаква суматоха. Момченце в бяло и черно водеше разговор с възрастния свещеник за дявола. Детето настояваше, че го е видяло на Пиаца дел Кампо. Дяволът лежал на кръст като Христос, обаче бил ужасно грозен и покрит с кръв. Момчето дърпаше расото на стария свещеник и повтаряше:
— Елате да видите, елате да видите, елате да видите!
Пиа го позна — беше Зебрата, вестоносецът, водоносецът и момчето, което й бе дало кесията с милостиня от херцогинята. Изненада се много. Винаги бе смятала това момче за спокойно и уравновесено. И въпреки това не можа да не се прекръсти. Преди никога не беше вярвала в Дявола, но сега знаеше, че е омъжена за него.
И докато Зебрата теглеше свещеника към ъгъла, Пиа се вмъкна безшумно в притихналата църква. Тук беше мрачно и студено. Докато кожата й се охлаждаше, тя пое забързано нагоре по пътеката, оставяйки Николета да пуфти на задните пейки. После се отпусна щастливо в благословения, изпълнен с аромат на орех мрак на изповедалнята. Дръпна тъмночервената като артериална кръв завеса и се скри. Завесата стигаше почти до пода, но не напълно — върховете на сребърните й пантофки не бяха покрити. Все пак и това бе достатъчно. Най-сетне беше сама.
Чу как свещеникът влиза от другата страна на изповедалнята, а после и проскърцването на пейката, докато сядаше. Някой беше изгасил свещта от другата страна на решетката, така че Пиа не можеше да го види, но подобно на всички останали в този град, и той миришеше на коне. Но стъпките му бяха по-леки от тези на познатия й свещеник — трябва да е някой нов, по-млад. Какво ли ще каже, когато чуе тайната за нейната вина?
В мига, в който той се настани, тя започна да нарежда добре познатото начало на изповедта:
— Благослови ме, отче, защото съгреших! Измина един ден от последната ми изповед. — Направи пауза. — Истината, отче, е, че се молих за един човек да умре и той умря. Убих човек!
— Нищо подобно!
Тя се приведе стреснато към решетката и изсъска:
— Какво?
— Ако имаш предвид Виченцо, вината за него не е твоя. Пантерата беше този, който го плесна през лицето с камшик и предизвика падането му. Затова можеш да свалиш този товар от плещите си. Но ако пожелаеш, би могла да поемеш върху тях друг товар!
Беше конникът!