— Всеки може да разнася този герб! — подметна презрително. — Даже и аз го имам! — Но когато видя, че той отдръпва печата от решетката, поомекна и рече: — Херцогинята се слави като добра жена. И много образована. — Замълча, за да подреди мислите си, и накрая допълни: — Ако реша да ти повярвам, кой друг е с нея в този съюз?
— Писала е на девера си, наследника на великото херцогство.
Това вече звучеше напълно разумно.
— А от другата страна са свекърът ми Фаустино и… кой още?
— Ами, трябва да има още осем — започна предпазливо синьор Бруни, — за да се изгради Съветът на Деветимата, нали така? Ние смятаме, че свекърът ти е привлякъл в заговора си и баща ти.
Баща й Салваторе в заговор с Орела за възстановяване Съвета на Деветимата. В мига, в който го чу, тя разбра, че това е самата истина. Вече всички събития от последните няколко дена си идваха на мястото.
— Чувал ли си за Приората на Сиена? — изрече бавно тя.
Когато конникът не каза нищо, тя продължи:
— Приоратът на Сиена е бил съвет от законодатели, видни граждани от всички квартали, старейшините на контрадите. Приоратът е създаден и се е събирал на територията на Кукумявката. Като капитан на контрада Чивета баща ми носи и древната титла „приор“.
Не чувстваше никакви угризения на съвестта, че му разкрива тази тайна — баща й очевидно вече не хранеше никаква лоялност към своята контрада, така че защо да не сподели тайната с някого?
Гласът откъм тъмната страна на изповедалнята прозвуча доста предпазливо:
— И мислиш, че тази негова титла го поставя над подобни заговори, така ли?
— Не, тъкмо обратното! Баща ми е приор. А одобрението на приората на практика придава законност на всички действия на Фаустино! Той за нищо на света не би действал без баща ми, за когото съм абсолютно сигурна, че е замесен! Ти самият ги видя снощи — тъкмо този заговор е истинската причина за моя брак! — Изричайки тези думи, тя се запита как е могла досега да не се сети. Продължи да разсъждава на глас: — Защото какво друго би могло да го накара да ме сгоди първо за единия брат, а после за другия, само и само да остана във фамилията на…
Не довърши, прималяла от осъзнаването на истината. Почти бе забравила за присъствието на синьор Бруни от другата страна на решетката, когато пак чу гласа му:
— Снощи, когато си пийна, Фаустино сподели с мен, че до следващото Палио херцогинята няма вече да бъде тук. А това е малко повече от месец. Палио дел Асунта, на шестнайсетия ден на август, очевидно е моментът, когато те са решили да действат, да си върнат града. Не знаем обаче как. Сигурно е едно — че преди това деветимата съзаклятници ще се срещнат. А аз трябва да бъда там, когато това стане. — Рикардо си пое дълбоко дъх и зададе ключовия въпрос: — Знаеш ли за някакви планирани техни срещи?
Това беше решителният момент. Тя трябваше да избере за кого е — за Кукумявката и Орела или за херцогинята и този човек. Не й беше необходимо много време, за да реши.
— Фаустино е съобщил в кухнята, че тази вечер няма да си бъде у дома.
— Къде ще ходи?
При този въпрос Пиа замълча, неспособна да направи последната крачка. Да не би целият този разговор да е някакъв номер, измислен от Нело, за да провери лоялността й към новия й квартал? Не можеше да бъде сигурна дори в това, че Пантерата е мъртъв, макар интуицията й да й подсказваше, че може да се довери на този човек. Отвори уста, за да каже на синьор Бруни за катедралата, но беше твърде късно.
По пътеката на църквата се чуха стъпки. Пиа открехна завесата и видя, че свещеникът се връща. Изглеждаше видимо потресен. В далечината се чуваше гласът на Зебрата, който продължаваше да нарежда небивалици за дявола, но достатъчно високо, за да предупреди синьор Бруни. И тогава Пиа разбра, че конникът не я беше излъгал. Когато свещеникът се приближи, го чу как си мърмори под носа за Пантерата, който бил пребит и оставен да гние на площада. Продължи да си мърмори ужасено, дори когато приклекна за молитва.
И конникът изчезна. Раздвижването на свещеническата роба, която беше облякъл, беше достатъчно, за да изгаси и нейната свещ, оставяйки само сребрист дим. Той се скри в сенките и Пиа се замоли Николета да не го е видяла нито да влиза, нито да излиза. В последвалата тишина тя чу леко похъркване откъм задната част на църквата и разбра, че нейната прислужница бе точно толкова набожна, колкото и господарката си.