— Е, Фаустино, имаш моето съчувствие и съчувствието на всички нас. Но, ако простиш нетактичността ми, в лицето на твоя син изгубихме важен елемент от нашия план!
Рикардо не разпозна гласа, който наруши тишината — на възрастен човек, културен, отмерен. Не беше гласът на Салваторе Толомей, бащата на Пиа.
А после и гласът на Фаустино. Бавен и ръмжащ.
— Синът ми не може да бъде заместен. Но мястото му в нашия план може и ще бъде запълнено от друг.
— Същото каза и у вас. — Това вече беше Салваторе. — Но той може ли да язди така добре като Виченцо? Сиена не познава човек, който би могъл да се съревновава по езда с Виченцо, а неговите умения бяха разковничето към целия ни план!
— Салва, обичах големия си син повече от всичко на света, затова сигурно разбираш какво ми коства да кажа следното: Нело язди точно толкова добре, колкото и брат си, та дори и по-добре! Виченцо беше по-добър от него във всички неща, с изключение на ездата!
— А конят?
— Ще му осигуря най-добрия кон, който може да се намери.
— Но най-добрият тук е Берио, онзи висок бърз жребец! — вметна друг глас, доста разтревожен. — А на Орлите вече им е забранено да го използват, защото Виченцо го язди през юли! Знаеш, че на кварталите им е забранено да яздят един и същи кон два пъти за една година!
— Много добре знам правилата — отвърна докачливо Фаустино. — Но това не е проблем — намерих друг кон, който е точно толкова бърз, колкото и Берио. — Тук вече в гласа му се усети усмивка, сякаш се смееше на някаква своя шега.
— И как ще приеме Нело всичко това?
— Кое, че ще получи нов кон, най-добрият, който може да се купи с пари ли? Има ли смисъл да се чудите? В Сиена да имаш нов кон е по-добре дори от млада съпруга, пък била тя и толкова красива, нали така, Салва?
Рикардо зачака бащата на Пиа да каже нещо в защита на дъщеря си, но чакането му беше напразно.
— И ще го обучиш добре, така ли?
— Разбира се. — Пак Фаустино. — Ще се обучава в Марема, далече от града. Там имаме замък — Кастел ди Пиетра.
Рикардо опита да събере мислите си. Първо, Нело не присъстваше на това съвещание. Второ, той трябваше да заеме мястото на брат си не само в брачното ложе, но и в плана, който Деветимата имаха за следващото Палио, какъвто и да беше той. Рикардо нямаше никаква представа, че Нело е толкова умел ездач, но пък не му беше трудно да разбере защо — когато си израснал с подобен странен външен вид, подценяван и често забравян, какво ти остава тогава? Може и да не е имал възможността да се равнява с Виченцо в останалите области на живота, но вероятно е яздел всеки божи ден, нетърпелив да надскочи брат си поне в това, толкова важно за Сиена умение.
— А въпросът с останалите коне решен ли е?
— Това вече зависи от вас, капитани. Ще ги внесем чрез верни на нас търговци. Боли от Арецо, който прави доставките за панаира Сан Мартино.
— А конете на другите квартали? На нашите врагове, които не са сред нас тази вечер? — Това вече беше нов глас, по-млад.
— Ама че си глупак! Разбира се, че те няма да участват, просто защото няма да бъдат изтеглени! Работата е много лесна! Участват десет коня — девет за Деветимата и още един. Реших този един да бъде от Кулата. Така ще имаме девет калпави коня и един победител!
— Ами момчето на Кулата? Той е добър ездач. Какво ще стане, ако не се даде на Нело?
По гърба на Рикардо полазиха тръпки — сякаш бяха свалили гоблена и го бяха разкрили.
— Той ще загуби! — отсече категорично Фаустино.
Заваля порой от въпроси, всичките едновременно:
— Как ще стане това?
— Ще осакатите коня му ли?
— Той има ли си свой кон?
— Все още не. Но ще има, това няма да бъде трудно.
— Той е твой, така ли? Това момче е твое подставено лице ли?
— Да! Накарах го да носи трупа на Пантерата. И той знае отлично цената. Знае отлично кой съм аз!
Тази невинна дума обобщаваше всичко. Рикардо действително „знаеше кой е“ Фаустино. Познаваше отлично начина, по който работи хищническият му ум. Рикардо знаеше, че Фаустино може да прикове жив човек към дибата, да го подложи на невиждани мъчения, а после да накара сина си и един непознат да го носят като парче месо.
— Освен това му измислих и развлечение. Той няма да бъде проблем.
— Фаустино! — Това беше друг глас, гробовен и колеблив.
— Габриеле?
— Защо просто не се отървеш от него? Знаеш…