— Асини? — погледна го неразбиращо херцогинята.
— Магарета. Кранти. Бавни и глупави — вметна услужливо Зебрата.
Тези думи накараха Виоланте да си спомни историята с вонящото магаре, хвърлено преди седмица върху портата Камолия.
— Слушам те — кимна тя на младежа.
— Само един от тези коне, този на Нело, ще бъде състезателен. Възнамеряват да си подсигурят жребия с помощта на някого от квартала на Жирафа, така че само Новите Деветима и моят квартал, на Кулата, да се състезават на следващото Палио през август. Според законите на града само десет могат да участват — и те ще бъдат определени от тях. И ще спечели Нело.
Зебрата все още не беше изгубил типичната детска способност да говори директно, без заобикалки.
— Да, ама търговците могат да докарат коне и по поръчка. Външните търговци и капитаните могат пък да отидат до други градове!
— Какво знаеш за този човек, за когото споменаха — някакъв си Боли от Арецо, който бил основният доставчик за панаира Сан Мартино? Корумпиран ли е?
— Нищо подобно, милейди! — извика Зебрата, ококорил очи. — Методите му са прави като римски път!
— Това не означава нищо. Търговецът може и да не знае за какво са конете. Може просто да му е поръчано да докара девет кранти и един бегач.
— Не знам как стоят нещата, но ще ви кажа следното — намеси се Зебрата. — Конят на Нело ще трябва да е истинска звезда! Лесно е да си добър бегач, но чак да спечелиш… — Обърна се към Рикардо и двамата подеха най-мъжкия от всички разговори в Сиена — за коне. — Ти вече участва, видя ъгъла Сан Мартино. Трябва да си с върховен кон, за да се справиш!
— Като Берио ли?
— Като Берио, но както е казал един от заговорниците, Виченцо вече е яздил Берио на юлското Палио. А законите забраняват една и съща контрада да язди един и същи кон два пъти през годината. Но пък лично аз досега не съм виждал по-добър жребец от Берио.
— Очевидно е, че полагат усилия да не оставят нищо на случайността — намеси се Виоланте в разговора им. — И все пак не разбирам как това ще им позволи да вземат властта в града.
— Чрез залозите — отсече бързо Рикардо.
— Залозите ли? — погледна го недоумяващо херцогинята.
— Точно така — кимна Рикардо. — Деветимата ще създадат свой собствен синдикат за залози. На всяко Палио се разиграват огромни суми пари, обаче този път никой от останалите квартали няма да знае, че надпреварата е предрешена. Така Деветимата ще успеят да натрупат достатъчно пари само за едно състезание, за да финансират държавния преврат и да ви свалят.
Виоланте преглътна.
— Но и това не е всичко — изрече съчувствено конникът. — Да не забравяме и приказките за Ромул!
— Зебра, ти чувал ли си да наричат някого Ромул? — обърна се херцогинята към момчето.
— Не съм, милейди. Само детето на вълчицата.
— Ромул и Рем, близнаците символи на Сиена. Известни са на всички, техни статуи има навсякъде — обади се за първи път и Гретхен.
— Много добре — въздъхна дълбоко Виоланте. — Засега да оставим този въпрос. Да обобщим какво знаем със сигурност. Кои са танцьорите в този кадрил?
Настъпи мълчание.
— Кои бяха на срещата? — подсказа херцогинята.
— Фаустино — отговори веднага Рикардо. — И Салваторе.
— Да подходим по-методично! — отсече херцогинята, взе перо и хартия и записа: — Фаустино Капримулго от Акуила, Орела. Салваторе Толомей от Чивета, Кукумявката.
— Ранучо Одешалки от квартала Вруко, на Гъсеницата, както стана ясно — допълни Рикардо, — и после онзи човек с меча.
— Орса Ломбарди, от контрада на Ока, Гъската — помогна му херцогинята и добави: — Предположихме, че те може би играят ключова роля в този заговор като управители на града, приносителите на меча. — Записа го. — Какво знаем още за квартала на Гъската?
— Че основният им занаят е бояджийството — отговори Рикардо. — Те боядисват всяко знаме за Палио, което ще бъде спечелено от победителя. Могат да променят бялото в черно.
— Напълно вярно — съгласи се херцогинята. — Освен това са строители и на ботини — скритите под града канали, които отвеждат отровните бои навън.