Пиа пристъпи напред гордо, с високо вдигната брадичка. Изострените й напоследък сетива й подсказаха, че той ще иска нещо. Вероятно съдействието й. И, напълно скована от страх, тя знаеше, че ще му даде онова, което иска. Куражът й се изтри, за да разкрие прехода на цветовете — отвътре тя беше жълта, жълта като очите на Фаустино, жълта като знамето на Орлите. Една страхливка.
Но когато той зададе въпроса си, тя не успя да скрие своята изненада.
— Скъпа моя, би ли желала да се научиш да яздиш?
Устата й сигурно се отвори, очите й навярно се разшириха. Това беше незаконният син на въпроса, който й бе зададен преди няколко дена, на сватбеното й пиршество, от конника.
Свекърът й постави ръце на гърба си и се обърна към прозореца, където кулите на града пронизваха залязващото слънце. После рече:
— Това е умение, подходящо за омъжена жена. За млад човек като теб трябва да е много скучно да седи по цял ден сама сред тези стени.
Пиа не повярва почти на нито една негова дума. От къде на къде Фаустино ще се притеснява дали на нея й е скучно или не? Загледа се внимателно в него, докато се обръщаше отново към нея, и разбра, че той вече ще стигне до най-главното.
— Останах с впечатлението, че младият синьор Бруни би могъл да те научи. Онази шега по време на пиршеството ме накара да се замисля и оттогава насам много мислих. И реших, че това ще те развесели, а освен това ще ти помогне да разбереш голямата страст на твоя съпруг.
Пиа сведе очи и направи реверанс.
— Както желаете.
— Добре, добре — стисна доволно ръцете си Фаустино. — Ще разпоредя необходимото. — И после, заедно с устата, се усмихнаха и очите му, когато каза: — И още едно нещо — в гардероба си ще откриеш нова рокля. — Небрежността му беше добре премерена. — Ще я облечеш, нали? Тази вечер ще вечеряш с мен и Нело!
Знаеше се, че това е рядка привилегия, която той не раздаваше на кого да е, но този път звучеше съвсем искрено.
— Разбира се — кимна тя.
— Добро момиче, добро момиче. Николета ще се погрижи за твоите… коса и бижута. — Дори и той имаше благоприличието да сведе очи от странно подкъсената й коса. — Николета! — изрева, отваряйки вратата, до която се бе озовал удивително бързо.
Пиа бе вдъхновена от една идея. Но трябваше да действа бързо, преди да се появи слугинята.
— Сир, като стана въпрос за дрехи… Моята майка имаше облекло за езда, в гардероба й в дома на баща ми. Ако бъдете така добър да разпоредите да го донесат, ще ми свърши добра работа по време на уроците по езда.
— Какво? — извърна се Фаустино, изненадан не толкова от въпроса, колкото от смелостта й да отвори уста и да се обърне към него. — О, да, разбира се! — кимна. — Ще се погрижа да бъде направено. Хубава идея!
Съгласието му беше дадено небрежно, но нещо подсказваше на Пиа, че обещанията на Фаустино струват много повече от тези на баща й. Мислейки го за дивак, тя го беше подценила. Силна природна интелигентност вземаше превес над бруталността му, а мисленето му се отличаваше с цялостност и изчерпателност, до най-дребния детайл. Тя беше сигурна, че молбата, която бе отправил към нея, е част от някакъв много по-голям и безкрайно по-сложен план, и че той ще успее да задържи всички тези кълба във въздуха, подобно на цветните топки на жонгльора, който бе вървял след нея на сватбата. А сега тя също имаше още едно кълбо, което да хвърли във въздуха. Постара се тонът й да бъде точно толкова небрежен, колкото и неговия, и заговори бързо, защото вече чуваше тежките стъпки на слугинята от горния етаж.
— И ако позволите, слугите ви биха могли да донесат и останалите й рокли. Тя имаше няколко много хубави рокли, за които съм сигурна, че няма да посрамят и вашия дом, и които бих могла да нося, за да ви спестя огромната щедрост, която проявявате към мен!
Той кимна, а кехлибарените му очи просветнаха от удоволствие заради булката, която бе купил на сина си, отдавайки й дължимото заради проявения кураж, доволен от спестовността й. А после, точно когато в стаята се появи лъхтящата Николета, очите му се насочиха към нещо от другата страна на прозореца.
Проследявайки погледа му, Пиа видя едър мъж в кожените дрехи на търговец на коне, водещ два коня в двора под тях. Единият кон беше бял, а другият черен — същинско въплъщение на този град.