В неделя Пиа прекара цяла литургия в молитви синьор Бруни да победи Нело по време на Палио. Доставяше й особена радост да седи в църквата на Орлите и да се моли за падението им.
Излезе от църквата, следвана неотлъчно от Николета. Но господарката и нейната прислужница не бяха изминали и две крачки, когато Пиа усети подръпване на ръкава си. Обърна се и видя Зебрата, точно както го видя, когато й бе дал кесията на херцогинята и когато й бе предал новината за заминаването на Нело. Давайки си сметка, че детето й носеше само добри вести, тя се осмели да се усмихне.
— Какво искаш? — сряза го Николета.
— Моля за извинение, мадам, но господарката е забравила молитвената си книга.
И връчи на Пиа предмет, увит в епитрахил. Пътят на предмета от неговите ръце към тези на Пиа беше пресечен моментално от Николета, която го сграбчи, но само за да открие молитвеник, подвързан в черна овча кожа и украсен със златни кантове. Колкото и да не й се искаше, подаде книгата на Пиа. Тя я виждаше за първи път и отвори уста, за да го каже, но точно в този момент срещна многозначителния лешников поглед на момчето. Благодари му и продължи пътя си. Николета, която се явяваше банкерът в групата, връчи на Зебрата най-дребната монета, която успя да открие в кесията си.
Далече в убежището на стаята си Пиа отвори книгата, очаквайки да открие в нея някакво послание — може би от Рикардо. Сърцето й биеше учестено. Но изживя изненада — под първата подвързия имаше втора.
„Смъртта на Артур“ от сър Томас Малъри.
И не беше кой да е екземпляр, а нейната собствена книга с малкия знак на кукумявката на първа страница. Притисна книгата до гърдите си.
Той беше сторил това за нея! Вече не беше сама на този свят.
— Синьор Фаустино, тя напредва толкова бързо, че се питах дали бихте дали позволението си да я изведа пак извън града.
Обрамчен от рамката на прозореца в голямата зала, Фаустино сплете дългите си бели пръсти и се вторачи в Рикардо с хищническите си очи.
— Значи казваш, че напредва добре, така ли?
— Да, сир. Вече минахме на лек галоп. Ако получим разрешението ви пак да излезем извън града, бихме могли да пробваме и същински галоп.
— Хммм — промърмори Фаустино и докосна с пръст устните си. — А как е твоят Еднорог?
Рикардо набързо прецени, че ако твърди, че все още не може да яхне жребеца, Фаустино би могъл да заключи, че няма никакъв смисъл да запълва времето му с Пиа. Ако пък му признаеше, че вече може да язди коня, Фаустино може да поиска от него да прекарва повече време с Пиа, а оттам — по-малко за подготовката за Палио.
— Също е много добре — отговори. — Вече го обучавам и той се справя доста добре със скоростта.
Черните вежди на Фаустино почти скочиха върху бялата му коса.
— Наистина ли? — провикна се изумено. — Е, хубаво. Ако го изтеглиш за Палио, ще видим какво ще стане. Всичко зависи от нещата, които ще се случат през този ден, а то, скъпи ми Рикардо, е в ръцете на съдбата!
„Не се разтревожи толкова, колкото би трябвало“ — каза си Рикардо и не можа да не се запита защо.
— Що се отнася до другия въпрос, мисля, че ще бъде добре за теб да изведеш отново навън младата Пиа — отбеляза с привидна небрежност и кехлибарените му очи проблеснаха. — Защо не вземеш да я заведеш в Марема? Там има няколко добри писти за галоп в солените блата, близо до нашия замък.
Рикардо се поклони и излезе от залата. Когато се втурна в конюшните, беше щастлив като дете.
Но присъствието на истинско дете в лицето на Зебрата, който държеше поводите на неговия жребец, го поотрезви.
— Зебра — рече, — би ли могъл да поразпиташ наоколо за този кон, моя Леокорно? Опитай се да се свържеш с Боли или някой, който го познава, и виж какво можеш да изкопчиш за неговата история!
Зебрата го погледна колебливо. Рикардо въздъхна и допълни:
— Ще има и монета, разбира се.
Зебрата се ухили до уши. Подаде му поводите с едно учтиво „господине“ и побягна. Крещейки успокоителните думи, предшестващи по необходимост всяко качване на коня, Рикардо се метна на гърба на Леокорно.
„Смъртта на Артур“ трансформира самотните часове, които Пиа прекарваше в стаята си, и вече даже тревожните й нощи бяха пълни със сънища за рицари, неверни дами и приключения. Но внимаваше да държи съществуването на тази книга далече от полезрението на Николета, защото беше сигурна, че съвсем скоро слугинята щеше да се погрижи нещо да й се случи.