А Николета продължаваше да я тормози по всякакъв начин. Всяка вечер изгасяше свещта, пожелавайки уж лека нощ на господарката си — щипваше пламъка с пръсти така, както майка щипва детето си преди сън. Но тази вечер по време на вечеря Пиа зърна кутийка с огниво — квадратна и сребърна, оставена на големия дъбов бюфет. И незабелязано я скри под полите си. За да чете до малките часове, тя пусна тежките завеси напълно, защото знаеше, че и най-дребната пролука би пропуснала светлината на свещта.
Рикардо й бе подарил цял един нов свят, скрит между тези корици. В стремежа си да отвърне подобаващо на добротата му тя заоглежда страниците за някакви насоки относно църквите на Артур, но в книгата бяха споменати твърде много, а тя не можеше да се появи на следващия си урок по езда без никакви сведения. И щеше да си остане така, ако по една случайност след изповед не се бе спряла пред една аптека, за да чака Николета.
Разменила открай време ролите им, слугинята бе настояла на връщане да минат по Страда Романа. Там църквата болница „Санта Мария Магдалена“ имаше много хубава аптека, от която Николета искаше да си купи мехлем за подутите пръсти на краката си. Пиа остана навън да я чака — този път за нищо на света не би й хрумнало да бяга. Но пък отиде от другата страна на улицата, за да се скрие в сянката на галерията на някакъв висок дворец. Палатът на Сан Галгано.
Започна разсеяно да вдига и да пуска халките за връзване на коне, монтирани на предната стена — вдигаше една и я пускаше да падне с трясък, а после следващата. Едва на третата халка забеляза как изглеждат всъщност те. Всяка една от тях беше като меч, забит в камък, а на дръжката — там, където обикновено имаше скъпоценен камък, се виждаше мъжка глава. Отстъпи няколко крачки назад и вдигна очи към втория етаж. Етажът на благородниците беше издигнат на нивото на отсрещната църква, за да компенсира факта, че църквата бе издигната на склон. А точно пред елегантния прозорец с двете арки се виждаха поредица от фризове на светеца, който бе дал името си на този палат.
Пиа бе чувала за свети Галгано и неговите реликви, които лежаха сухи и мълчаливи в някоя мощехранителница в църквата болница от другата страна на улицата. На един от барелефите той извършваше велики подвизи като рицар. На друг вадеше голям меч от камък.
Пиа се огледа. Зърна двама лихвари, седнали пред масичките си в сянката на двореца, броящи монетите си на пейките. Сигурно бяха местни жители, защото сандъците им не биха могли да бъдат носени надалече. Тя ги поздрави набързо, без да изпуска от очи вратата на аптеката за Николета.
— Защо е този меч? Имате ли представа?
Мъжете я погледнаха объркано.
— Какво казахте, мадам? — рече първият.
Пиа повтори:
— Защо има меч на онези халки за коне, по фризовете?
— О, ясно! — възкликна вторият и бутна очилата си нагоре по носа, като учител. — Защото нашият блажен Сан Галгано е забил меч в камъка, в кръглата църква на Монтесиепи, точно над абатството „Сан Галгано“!
Пиа им благодари и прекоси улицата точно в мига, в който Николета излезе от аптеката. И за втори път усмивката на господарката беше почти толкова широка, колкото и на слугинята.
На следващия ден Пиа повика Николета в стаята си. Седеше приведена одве на леглото си и в мига, в който прислужницата надвисна над нея, тя се хвана за корема.
— Николета, знам, че се грижиш добре за мен и ме гледаш като свое дете, сякаш съм твоя плът и кръв. Затова сигурно няма да се изненадаш, че сега, когато ме е сполетяла такава голяма болка, се обръщам към теб!
Безсъмнено доволна да чуе тези думи, Николета се отпусна тежко до господарката си на леглото и едва не я прекатури.
— Хубаво, гълъбче. Кажи сега на Николета какво те тревожи. Да не би да е женската болест? Защото аз определено забелязах, че напоследък кървенето ти е много обилно!
Пиа стисна корема си още по-силно и си наложи да говори с хриптене и стенания:
— Това е! Болката е непоносима, а кървенето идва и си отива повече от веднъж месечно! Помислих си… знам, че ходиш в онази болница, покрай която минахме вчера — „Санта Мария Мадалена“, нали така беше? А щом ти търсиш утеха там, значи сестрите трябва да са много учени и да имат големи познания по медицина.
Николета се усмихна глуповато при този комплимент.
— Вярно е, че понякога се отбивам при тях, защото те имат най-добрите лекарства — сигурно защото си имат и благословени реликви в свещения си дом.