Пиа внимаваше да не вдига очи, така че Николета да не ги види как проблясват.
— На свети Галгано ли?
— Същият. Вярно е също така, че там са все сестри, които притежават знанията, за които говориш — за женски проблеми и подобни. Но да знаеш, че ако страдаш в женските си части, съвсем скоро ще премине. Когато луната започне да се пълни, болките ти ще изчезнат. Може за малко да се влошат, но обикновено така става — влошава се, за да се подобри. — Тази мисъл за чуждите страдания направи усмивката й още по-широка.
Пиа й хвърли един кос поглед и въздъхна.
— Е, в такъв случай сигурно си права. Ще търпя, колкото мога. Но истината е, че се притеснявам тази болест да не ми попречи да родя дете, а сигурно знаеш, че най-съкровеното ми желание е да изпълня дълга си като жена към моя съпруг!
И се изправи бавно, накуцвайки, превита на две. Запъти се към прозореца, без да изпуска и за миг от поглед слугинята си, отразена в стъклото.
— Но ти си права — простена театрално. — Няма смисъл засега да безпокоим свекъра ми. Ако се влоша, чак тогава ще го помоля да повика лекаря си. Но ти не се тревожи, скъпа ми Николета! Няма смисъл той да узнава, че ти не си преценила за необходимо да действаш навреме и…
Усмивката на слугинята изведнъж увехна.
— Е, може и да имам път натам тази седмица, защото болният ми крак и без това ще се нуждае от свежа лапа. И може като нищо да спомена за теб на сестрата игуменка и да я помоля да ти прати някоя послушница.
Пиа се хвана за перваза на прозореца, изпитвайки този път искрено облекчение.
— О, скъпа Николета, знаех си, че мога да разчитам на теб!
Макар и дала неохотно съгласие, Николета изпълни обещанието си. Още на следващата сутрин в покоите на Пиа бе въведена монахиня от „Санта Мария Магдалена“. Тя беше облечена в черното монашеско расо и характерната колосана бяла забрадка на сестрите в болниците, която се разтваряше като крила на птица към небето.
Когато Пиа зърна лицето на монахинята, се изпълни с униние — защото Николета очевидно бе схванала донякъде елементите на тяхната игра, изпращайки й монахиня, която не беше по-стара от нея самата. Ако Пиа наистина страдаше от болестта, от която се оплака, тази млада монахиня надали би могла да й помогне с нещо. Но онова, което я притесняваше още повече, бе, че жената надали щеше да знае нещо по въпроса, за който всъщност беше повикана. Но когато, след като беше поканена, монахинята приседна на леглото, Пиа се изпълни с надежда. Въпреки че очите й бяха тъжни, а изражението сериозно, лицето й изглеждаше интелигентно, точно както и приказките й. Отне й само един миг, за да се представи като сестра Кончета, след което се впусна да задава подробни въпроси за последния месечен цикъл на Пиа, за цвета, продължителността и количеството му. Пиа вдигна ръка, за да я прекъсне, и каза:
— Сестро, не искам да ви лъжа — по милостта Божия здравето ми е добре. Но градът ни се нуждае от сериозно лечение. Затова ще ви бъда благодарна, ако можете да ми кажете всичко, което знаете, за вашия светец покровител и за обителта на Сан Галгано. Вие, разбира се, можете да напуснете стаята ми веднага и да съобщите на свекъра ми какво съм ви питала. Но искрено ви умолявам да не го правите, защото, ако ми кажете онова, което искам да знам, ви гарантирам, че ще можем да спасим много невинни хора в този град!
Тя видя как очите на монахинята се плъзнаха по лицето й и после се насочиха към главата й, и по-специално към слепоочията и ушите й, където още се виждаха белезите от ножиците на Нело. Следващото нещо, което изрече гостенката й, дойде напълно неочаквано:
— Какво се е случило с косата ви?
Твърдо решила да говори само истината, Пиа без колебание отговори:
— Съпругът ми я отряза.
— Защо?
— Защото един мъж ми се усмихна.
Монахинята кимна. Очите й изведнъж бяха станали като стъкло. Вдигна ръце и развърза забрадката си. Под белия вимпел се разкри гола глава, същинска пустиня от изгорена и заздравяла плът, опъната и набраздена.
Пиа се ококори от изумление.
— Да — кимна сестра Кончета. — Моят съпруг предпочете да използва не ножици, а факла. — С тези думи тя завърза спокойно забрадката си обратно на мястото й, отпусна с достойнство ръце в скута си и изрече тихо: — Е, с какво мога да ви помогна?