— Така де, карах си аз мулето нагоре по хълма и по едно време налетя една голяма златна карета, която едва не ни събори. Кочияшът спря и отвътре се показа един голям дебел мъж, който ми хвърли кесия жълтици. Купи цялата ми каруца с метли и ми каза да обърна и да ви ги докарам на вас, госпожице, хъм… мадам. — Каруцарят погледна смутено херцогинята и после сведе очи към земята.
Виоланте се сащиса. Не познаваше никакви едри господа, още повече такива, които да й изпратят подобен подарък. Изведнъж усети, че от цялата тази история й писва.
— Тогава пак си ги вземи — подхвърли раздразнено. — Вече си получил жълтиците си. Хайде сега си прибери метлите и ги закарай на пазара. Пак ги продай, давам ти разрешение за това.
Каруцарят се помести неспокойно от единия крак на другия, но не помръдна.
— Ами… сложно е, мадам.
Виоланте си сложи най-добрата маска на надменност, на която беше способна, вирна брадичка и изрече:
— И защо? Тук аз съм управителката! Моята дума е закон!
— Да, мадам, само дето… — промърмори каруцарят, не смеещ да я погледне в очите.
— Да?
— Ами… господинът заръча да ги докарам тук преди него, рече, че самият той след малко щял да бъде тук. Рече още, че бил наследникът на херцогството.
Виоланте и Гретхен се спогледаха за втори път и в един глас възкликнаха:
— Джан Гастоне!
Дванайсета глава
Долината на овена
Джан Гастоне де Медичи, единственият жив син на Великия херцог Козимо де Медичи и наследник на великото херцогство Тоскана, беше повече от изненадан, когато получи писмо от своята снаха Виоланте — единствената жена на този свят, която някога бе харесвал.
Неприязънта на Джан Гастоне към женския пол не се дължеше на едно-единствено събитие, а беше плод на дългогодишно пренебрежение от страна на неговите представителки. Като самотно момче в големия палат, игнорирано от цялото си семейство като втория син на фамилията, той започна да проявява предпочитание към компанията на онези под него, към простолюдието — предпочитание, което щеше да се окаже до живот. Затова именно прислугата бе тази, която подшушна на Джан Гастоне, че когато майка му Маргьорит била бременна с него, се опитала да гладува с надеждата да пометне, а после, когато въпреки всичките й опити Джан Гастоне се родил, Маргьорит отказала да го кърми, убеждавайки всички в двора, че страда от рак на гърдата. Пак слугите му казаха, че когато бил на четири годинки и тъкмо започнал да разбира, че всъщност има майка, тя избягала във Франция и никога повече не се върнала. Изоставен от Маргьорит, Джан Гастоне бе започнал да се привързва към собствения си паж — момче на неговата възраст, наречено Джулиано Дами, висок, блед, красив младеж със странни пурпурни очи с цвета на червено грозде. От Дами младият благородник научи най-важните уроци в живота си. Пажът отне девствеността на младия си господар и го научи на всички удоволствия, които можеше да получи един мъж и без да прибягва до женските форми. Дами много бързо разпозна апетита на любовника си към клюките и доведе до съвършенство естествената му склонност да лови сплетни, хвърляйки мрежите си над цялото домакинство за сребристите и хлъзгави рибки на скандала, за да ги реже умело на порции и да ги сервира обработени на своя господар. Джулиано Дами сметна за угодно да отдели Джан Гастоне още повече от семейството му, да го изолира и да го направи максимално зависим от себе си. Дами беше младеж с големи амбиции, който нямаше никакво намерение до края на живота си да остава паж на един второстепенен Медичи.
Сестрата на Джан Гастоне — Анна Мария Луиза, беше втората жена, която го предаде. Анна Мария Луиза бъркаше надменността с благородство, затова, колкото и да разравяше спомените си, Джан Гастоне не си спомняше да бе виждал сестра си да се усмихне дори веднъж. След години на пълно пренебрежение към него пак тя нанесе най-силния удар на Джан Гастоне и така ускори събитията, които щяха да позволят на омразата на брат й към жените да разцъфти с пълна сила. Защото именно сестра му беше тази, която бе убедила баща им, че Джан Гастоне трябва да се ожени, и която му бе натрапила жената, днес вгорчаваща живота му — Франциска от Сакс-Лаунбург, заможната вдовица на пфалцграфа Филип от Нюберг. Най-голямото постижение на Франциска като че ли се състоеше в това, че с безобразното си поведение бе накарала съпруга си да се пропие и да влезе в гроба само за три кратки години.
Като хрисим и отстъпчив пред баща си син, Джан Гастоне покорно се бе оженил и бе поел към кошмарното си изгнаничество в Бавария през същите онези гори, които бяха дарявали с такава утеха Виоланте. И унинието се стовари безвъзвратно върху душата му още в мига, в който пристигна в разнебитения дървен дворец на Франциска в Плосковще, където съпругата му се зае усърдно да го измъчва със зловонните си настроения.