Затова сега изрече колкото й бе възможно по-сърдечно:
— Добре дошли, милорд! За мен е огромно удоволствие да ви видя тук! Баща ви и сестра ви добре ли са? А вашата скъпа съпруга?
Този въпрос накара Джан Гастоне да почувства известно неудобство. Истината бе, че на път за Сиена той се бе отбил във Флоренция с единственото намерение да убие баща си. И по време на краткия си престой само за една нощ бе успял да се държи толкова лошо, че баща му беше получил удар, от който не се очакваше да се възстанови.
Джан Гастоне и Дами бяха организирали оргия в покоите на баща му в Палацо Векио и бяха уредили нещата така, че веднага след вечерната литургия баща му да влезе в стаята и да завари своя син и наследник обслужван по всички начини от постоянната му котерия хубавички тоскански момченца — руспантите. Действията, които се извършваха там и които за по-голям ефект се провеждаха в леглото на Козимо, бяха достатъчно перверзни и порочни, за да накарат точно толкова тлъстия като сина си, но значително по-възрастен Козимо да се гътне на място.
Джан Гастоне бе оставил баща си бъбрещ несвързано и с постоянно течаща слюнка от устата на същото онова голямо легло, което той бе осквернил с разгулността си, и след едно кратко съвещание с лекаря, който го беше уверил, че старецът няма да изкара още дълго, той си бе позволил тънка усмивка. Сестра му Анна Мария Луиза, която точно в този момент минаваше покрай покоите на баща им, го излови с тази усмивка, но въпреки това протегна на брата, от когото се бе отчуждила отдавна, дълга бяла ръка за приятелство. Джан Гастоне не само отказа да поеме ръката й, но и циментира разкола с единствената си останала роднина като й изсъска като котка.
И сега Джан Гастоне се загледа в своята снаха изпод прихлупените си очи, характерни за всички Медичи, които този път бяха почти затворени заради ярката светлина в Сиена. И бе не по-малко изненадан да установи онова, което и Рикардо Бруни би могъл да му каже — че в близостта на Виоланте има нещо крайно успокоително. Ала колкото и благоразположена към него да бе тя, той за нищо на света не би могъл да й каже какво точно се бе случило във Флоренция.
Затова се задоволи само с думите:
— Баща ми вече чука на вратата на смъртта. Де да можеше и съпругата ми да бе там!
Виоланте размени многозначителен поглед с Гретхен и с периферното си зрение забеляза как Рикардо свежда очи, за да скрие усмивката си. Лекото движение на главата му беше достатъчно, за да привлече вниманието на Джан Гастоне де Медичи, въпреки че с неговата красота пак нямаше да остане за дълго незабелязан от наследника на херцогството.
— Смешно ли ти стана, красиво конярче? — провикна се през снаха си Джан Гастоне със звънлив, приятелски глас.
Рикардо, който бе възнамерявал да стои на заден план, докато не успее да се измъкне незабелязано, направи голямата грешка да вдигне очи към натруфения с кадифета мастодонт пред себе си.
Така Джан Гастоне бе пронизан едновременно от зелен огън и от стрелата на Купидон. Не му беше ясно защо точно снаха му го бе довлякла в Сиена, но пък нямаше нищо против. Не би било много разумно от политическа гледна точка да стои до баща си, докато издъхва, но също така не би било благоразумно да гние в бохемската си дупка, докато Козимо умира — защото по-продължителният вакуум на властта като нищо би могъл да бъде запълнен от някой алчен съсед или, което е още по-лошо, от сестра му Анна Мария Луиза.
Така Сиена е оказваше мъдър избор — беше едновременно близо и достатъчно далече от Флоренция. По този начин Джан Гастоне едновременно щеше да се натрапи на гостоприемството на любимата си роднина, да й помогне да разреши дребните си локални затруднения и да защити своя тоскански доминион. А както вече разбираше, докато плъзгаше алчни очи по младия коняр, компенсациите бяха огромни. Ако притежаваше необходимата енергия, Джан Гастоне щеше да измине целия път до Рикардо. Но сега просто се задоволи да го зяпа от мястото, където стоеше.
Изпълнена с едно познато лошо предчувствие, Виоланте пристъпи напред и изрече:
— Благодаря ти, Рикардо, можеш да си вървиш!
Със скорост, която въобще не отговаряше на тежкото му туловище, тлъстата ръка на Джан Гастоне се стрелна и сграби ръката на Рикардо.