В далечината се чуха стъпки. После и гласове. С всяка следваща секунда ставаха по-силни. Ръководена от някакъв древен, необясним инстинкт, Пиа се шмугна бързо в отделението при Гуиневир. Миг по-късно разпозна гласовете — Нело и Фаустино. Бяха облечени за път, с високи ботуши и наметала с качулки. Пиа би могла и да не се крие, защото бе напълно невинна — просто бе дошла при коня си. И въпреки това не го направи, защото в мига, в който долови насоката на мъжкия разговор, схвана, че би си навлякла много неприятности, ако се покаже.
— … войски с хиляда мъже? — Това беше Нело. — Не мислиш ли, че е малко прекалено?
После гласът на Фаустино:
— Трябва да се подсигурим. А Ромул ще разполага и с мъжете на всичките контради на Деветимата.
— И тези войски… ще бъдат въоръжени, така ли?
— Разбира се. Пики и мускети. Все пак ще сваляме херцогинята. Това е държавен преврат, Нело, а не карнавал!
Пиа чу как Нело пристъпва недоволно като капризно хлапе.
— Все още не разбирам защо всъщност ни помага.
— Херцогинята е бездетна, както и онзи неин тлъст пияница, дето й се пада девер и дето пристигна вчера от Флоренция. Както и неговата сестра Анна Мария Луиза. И когато всички те умрат — а това ще бъде скоро, защото всички са вече на години, — в Тоскана ще настъпи вакуум във властта.
— Е, и?
Фаустино въздъхна и рече:
— Погледни това ведро вода.
Пиа подскочи от страх при дрънченето на метал, когато капитанът срита ведрото с ботуша си.
— Ако го напълниш догоре и го оставиш под дъжда, какво ще се случи?
— Ще си остане пълно — отговори бавно Нело.
— Точно така, остава непроменено. Но ако оставиш под дъжда празно ведро, тогава какво става?
— Дъждът го пълни.
— Именно! Тоскана съвсем скоро ще се превърне в празно ведро. А дъждовете наближават.
— Но защо Ромул помага на Деветимата да го напълнят?
— Защото ние сме за предпочитане пред другата алтернатива.
— Която е?
— Дон Карлос от Испания — чужденец, и което е още по-лошо, син на Елизабет Фарнезе. А фамилията Фарнезе са най-омразните съперници на Ромул. Ако Карлос стане велик херцог, фамилията Фарнезе ще си възвърне династичните права. Поради тази причина Ромул ще ни помогне да превърнем Сиена отново в република и да се отървем от херцогинята!
И после пак гласът на Нело, този път мрачен:
— Изобщо не ме интересува какво ще стане с херцогинята, стига състезанието да се проведе! Три по двайсет и още десет удара на сърцето, само толкова ми трябват — седемдесет удара на сърцето до победата. И нищо, абсолютно нищо не трябва да ми попречи!
Пиа се вледени. Скри глава под мишницата си, настръхнала от страх, да не би да чуят дишането й.
— Естествено, естествено — побърза да го успокои баща му. — Това се разбира от само себе си. Но не забравяй, че за да спечелим облозите, трябва да спечелим и състезанието, така че това е точно толкова важно за Деветимата, колкото и за теб.
Пак Нело:
— Спомена, че наследникът на херцогството е пристигнал от Флоренция. Той няма ли да застраши начинанието ни?
— Ни най-малко — увери го Фаустино. — Той едва се придвижва без помощ, а какво остава да предприеме нещо срещу нас! Единственото, което подсказва пристигането му тук, е, че ще можем да гръмнем с един куршум два заека. Освен това, ако синьор Джан Гастоне все пак се намеси, вече съм предприел необходимите мерки — нещо като гаранция, в случай че реши да си придава важности.
След това се чу скърцане на други ботуши — очевидно се появиха кочияшът и лакеят. И разговорът приключи. Пиа чу как вратите са затварят, а после трополенето на колелата на каретата, докато я изкарваха, за да впрегнат в нея екипажа от четири коня. Сърцето й биеше като лудо, докато стоеше неподвижна сред сламата. Най-сетне се чу дългоочакваното чаткане на копита — каретата потегли и постепенно се отдалечи. Едва тогава тя се осмели да вдигне глава изпод мишницата си.
Не й беше необходимо дори да обмисля ситуацията. Вече не мислеше за голямата къща в Капри, където щеше да бъде слугиня, нито за опасността, на която доброволно се излагаше. Дълбоко в сърцето си знаеше, че вече притежава идеалното извинение, за да се откаже от плановете си. Прецени, че това е неин морален дълг — да спаси града, а може би и живота на херцогинята. Ала нито един от тези мотиви не беше решаващ. Най-важният бе, че всъщност искаше да види отново синьор Бруни.