Деветимата се смълчаха, очаквайки появата на главата на конспирацията. Пиа се надигна и погледна над пейките. Всички присъстващи бяха застинали, факлите им леко просъскваха. Тя стисна Рикардо и също зачака.
Отвън се дочу цвилене на коне, а после скърцането на човек, слизащ от каретата, след това придвижващ се с бавни, тътрещи се стъпки по плочите на лапидариума. Деветимата се обърнаха като един, когато една огромна фигура се намести в кръга на светлината от факлите. Пиа чу как Рикардо тихичко ахна.
— Кой е този? — попита тя.
— Джан Гастоне де Медичи!
Пиа се смръщи. Възможно ли е да не е чула правилно разговора в конюшните на замъка? Възможно ли е деверът на херцогинята да е по някакъв начин замесен в този заговор? Фаустино като че ли по-скоро се страхуваше от него, дори бе взел предпазни мерки в случай на намеса от негова страна.
Един възрастен глас се обади неуверено:
— Ромул?
Бърз като острие на кама, Фаустино го сряза:
— Затваряй си глупавата уста, Орса! Имаш грешка! Това е наследникът на стария херцог, дебелият пияница от Флоренция!
— Внимавайте, синьор! — избоботи Джан Гастоне заплашително. — Разговаряте с един Медичи!
Пиа се загледа внимателно в Деветимата. Съвсем ясно се виждаше, че те нямаха представа дали да останат, или да побегнат. Но Фаустино очевидно нямаше такива страхове. Той повдигна леко глава и се подготви да се изправи лице в лице със ситуацията, като не направи почти никакво усилие да овладее презрението в гласа си.
— С какво можем да ви помогнем, милорд? — попита.
— По-скоро аз мога да ви помогна!
— Откъде разбрахте, че ще бъдем тук?
Джан Гастоне размаха тлъстата си ръка и сянката му проряза светлината на факлите.
— Ние знаем всичките ви тайни! Освен това сред вас има един, който слуша всичко, знае къде се срещате и който е лоялен към мен! Това може и да ви изненада, но опасявам се, че сте попаднали в голяма заблуда за себе си!
По тялото на Пиа пролазиха тръпки. Знаеше, че Джан Гастоне говори за Рикардо, че той е наясно, че младежът е скрит някъде из църквата и сега се наслаждава безкрайно на тази игра на котка и мишка. Молеше се само херцогът да не спомене името на конника, а да се възползва от възможността да подметне на Фаустино, че всъщност един от тях Деветимата е къртицата.
— Невъзможно! — отсече Фаустино, но след известно време, с доста променен тон, добави: — Какво ви кара да мислите така? Може би ще споделите великата си мъдрост с вашите покорни поданици!
Промяната в тона на Фаустино не убягна от вниманието на Пиа. Той очевидно бе решил да поддържа разговора, за да го държи в църквата. Очевидно отвън имаше нещо, което Орелът не желаеше да бъде видяно от наследника на Тоскана. Тя приближи устни до ухото на Рикардо и прошепна:
— Печели време!
Той кимна и отвърна с шепот:
— Не мърдай оттук!
И когато тялото му напусна нейното, тя усети студ — студ от това, че пак бе сама.
Студът на едно лошо предчувствие.
Рикардо се плъзна в мрака, придържайки се към сянката на малката църква. Щом се озова навън, той профуча покрай каретата на Медичите, която се извисяваше в мрака насред зеления проблясък на гората. Всичко изглеждаше наред. Укроти конете с опитната си ръка и запълзя безшумно по пътеката. Изкатери се на най-близкото дърво и се настани сред клоните му, контролирайки дъха си, подготвяйки се да чака.
Не му се наложи да чака дълго. По билото се показа покрита карета, която спокойно съперничеше на каретата на Медичите. Екипажът й се състоеше от шест дорести коня. Когато зърна каретата на Медичите, кочияшът на втората моментално спря впряга си. Скочи долу, огледа герба на вратата на първата карета, а после се върна и поговори известно време с човека, когото возеше. Триъгълната шапка на кочияша закриваше лицето на пътника, но бялата ръкавица с двата огромни пръстена не остана незабелязана от погледа на Рикардо. Кочияшът скочи обратно на капрата, цъкна с език и обърна конете си на широкия път, поемайки обратно надолу по хълма под лунната светлина. Каретата постепенно се превърна в детска играчка, след това в точка, а накрая се стопи напълно.
Срещата с Ромул може и да се бе провалила, но Рикардо не беше вчерашен. Вече бе видял герба на вратата на каретата, който съвпадаше напълно с един от пръстените върху ръкавицата. Кръстосаните ключове на свети Петър.