Второто беше спанак с твърдо сварени яйца, а на Надежда Фьодоровна като болна й поднесоха кисел с мляко. Когато тя с угрижен вид побутна отначало с лъжичката кисела и след това започна лениво да го яде, отпивайки от млякото, и той чуваше глътките й, го обзе такава тежка омраза, че дори го засърбя главата. Той съзнаваше, че подобно чувство би било оскърбително дори спрямо куче, но го беше яд не на себе си, а на Надежда Фьодоровна, задето предизвикваше у него това чувство. Започваше да разбира защо понякога мъжете убиват любовниците си. Самият той не би могъл да убие, разбира се, но ако се случеше сега да бъде съдебен заседател, би оправдал такова убийство.
— Merci, скъпа — каза той след обяда и целуна Надежда Фьодоровна по челото.
Вече в кабинета си, се разхожда близо пет минути от ъгъл до ъгъл, като поглеждаше под око ботушите си, след това седна на канапето и промърмори:
— Ще бягам, ще бягам! Ще си изясним отношенията и ще избягам!
Легна на канапето и отново си спомни, че мъжът на Надежда Фьодоровна е умрял може би по негова вина.
„Да обвиняваш някого, че се е влюбил или че е разлюбил, е глупаво — мъчеше се той да убеди самия себе си, легнал по гръб и вдигнал крака, за да нахлузи ботушите си. — Любовта и омразата са ни неподвластни. Що се отнася до мъжа й, аз може би съм една от косвените причини за смъртта му, но все пак — виновен ли съм, че се влюбих в жена му, а тя — в мене?“
След това стана, подири фуражката си и се запъти към своя колега Шешковски, у когото всеки ден се събираха чиновници да играят винт и да пият студена бира.
„С нерешителността си напомням Хамлет — мислеше Лаевски по пътя. — Колко вярно го е забелязал Шекспир! Ах, колко вярно!“
Глава 3
За да не скучае и за да помогне на затруднените с храната новопристигнали и несемейни, които по липса на хотели в града нямаше къде да обядват, Самойленко им предлагаше нещо като общо меню в дома си. В описваното време у него столуваха само двама: младият зоолог Фон Корен, който всяко лято идваше на Черно море да изучава ембриологията на медузите, и дяконът Победов, завършил неотдавна семинарията и командирован в градчето да замести заминалия на лечение възрастен дякон. И двамата плащаха за обяд и за вечеря по 12 рубли на месец и Самойленко беше получил честната им дума, че ще идват да обядват при него редовно към два часа.
Пръв обикновено пристигаше Фон Корен. Той сядаше мълчаливо в гостната, вземаше от масата албума и започваше внимателно да разглежда потъмнелите фотографии на непознати мъже с широки панталони и с цилиндри и на дами с кринолини и бонета; Самойленко на малцина помнеше имената, а за онези, които беше забравил, говореше с въздишка: „Прекрасен човек, изключителен ум!“ След албума Корен вземаше от етажерката пистолета и присвил лявото си око, дълго се прицелваше в портрета на княз Воронцов или пък заставаше пред огледалото и разглеждаше мургавото си лице с голямо чело и черни, къдрави като на негър коси, басмената си риза на едри цветя върху фон с неопределен цвят, напомняща персийски килим, и широкия кожен пояс вместо жилетка. Това самосъзерцаване му доставяше едва ли не по-голямо удоволствие от разглеждането на фотографиите и пистолета с изящната му обковка. Той беше много доволен и от лицето си, и от красиво подстриганата брадичка, и от широките си рамене, които явно говореха за неговото добро здраве и масивно телосложение. Беше доволен и от контешкия си костюм, като се почне от вратовръзката в тон с ризата, и се свърши с жълтите му обувки.
По същото време, докато той разглеждаше албума и стоеше пред огледалото, в кухнята и във вестибюла до нея Самойленко, без сако и жилетка, разгърден, развълнуван и облян в пот, се суетеше около масите, зает с приготвянето на салатата или на някакъв сос, или пък на месото, краставиците и лука за студената супа, като блещеше свирепо очи срещу помагащия му ординарец и замахваше към него ту с ножа, ту с лъжицата.
— Подай ми оцета! — заповядваше той. — Тоест не оцета, а зехтина! — крещеше той и тропаше с крака. — Къде тръгна бе, говедо?
— За зехтина, ваше превъзходителство — с треперлив тенор отвръщаше обърканият ординарец.